„Момиче, ти си или много богата, или много луда.“ Това са думите, които една млада жена чува, докато се лута с втория си баща между хълмове на селата край Пазарджик. Изречени са от земеделец, който им е предложил да ги упъти. А реакцията му е съвсем спонтанна, когато разбира, тя че търси да купи земя, на която да засади гора.
„Тъй като не съм богата, явно е второто“, казва тя пред mediacafe.bg. Тя се казва Рая Убенова и е на 36 години, израснала е в Плевен и София, а днес живее в Женева. Там е заради работата си в Международната организация по труда (МОТ), където завежда отдел по дизайн. Пред Свободна Европа тя каза с усмивка, че е „международен служител, който служи на всички нации“. Може би и това е причината да има по-глобален поглед.
В рамките на няколко месеца от пролетта до средата на ноември успява не само да купи земя, а и да посади гора. Не съвсем сама, разбира се.
Мястото, където се случва това, е на 40 минути с кола от София и пак на толкова от Пловдив. На 13 ноември 250-300 души доброволци се събират в с. Церово. Времето е слънчево, а небето е синьо по начин, по който е синьо само през есента. Рая се усмихва широко и приветства хората, които са дошли да ѝ помогнат за сбъдването на нейната гора.
„Съботата ми се стори вълшебна. Слънце, гледки, отдадени и усмихнати хора с отношение към бъдещето. Атмосферата беше приповдигната и красива“. Тя разказва още, че няколко души са ѝ казали, че мечтаят след 10-20 години на могат да опънат хамак. Там, между дърветата.
Идеята на Рая за по-голям принос към природата се заражда още преди 3-4 години. Преди това тя прави всичко, което е по силите ѝ, за да допринесе за положителна промяна в борбата с климатичните проблеми. Разказва, че дипломните работи, които е подготвяла, за да завърши висшите си образования, винаги са били свързани с екологичната тема.
Учила е в Нидерландия и две магистратури във Великобритания – едната е по издателска дейност в университета Оксфорд Брукс, а другата Трудови въпроси, социални движения и развитие в СОАС в Лондон . В момента учи и трета – Климатични промени и развитие, онлайн в същия университет.
И тъй като притеснението ѝ за бъдещето на човечеството е част от пътя ѝ, през годините участва в различни инициативи за почистване, дарява и малки суми на различни екологични организации. Начинът ѝ на живот също е съобразен с това – придвижва се с велосипед, опитва се да не генерира отпадъци, които не могат да бъдат обработени, купува неща, които наистина са ѝ необходими.
За нея е много важно и да говори с хората за това, тъй като самата тя разбира за климатичните проблеми, когато е на 20. Преди това в обкръжението ѝ тази тема не присъства.
Рая обаче започва да чувства, че личният ѝ принос не е достатъчен и иска да направи нещо по-мащабно.
„Горите носят многобройни други ползи като по-чист въздух, спиране на ерозията, обогатяване на почвата, създаване на хабитат за различни биологични видове, задържане на влага“, казва тя. Само година преди да се стигне до събитието на 13 ноември, Рая е в Швейцария, където живее, и поръчва 50 липи и 200 дъба, без да знае къде ще ги засади.
6 месеца по-късно купува 19,5 дка земя със собствени спестявания. Разказва, че избрала това да се случи в България не само, защото е нейната родина, а и защото има много изоставени земи, които са подходящи за такива инициативи.
Когато първоначално споделя идеята със семейството си, майка ѝ се притеснява, тъй като дъщеря ѝ няма намерение да подсигури себе си, а решава да се заеме с нещо, което няма да има възвръщаемост лично за нея.
Тя споделя, че се чувства като част от привилегирована група, защото има възможност да си позволи да вложи спестяванията си в такова начинание. Рая е с пълното съзнание, че когато човек е притиснат и трябва да осигурява физическото си оцеляване, всичко изглежда различно.
Вторият ѝ баща Валери Караджинов обаче я подкрепя и именно той е човекът, който ѝ помага да намери подходящата земя. Рая не пропуска да спомене и Никола Рахнев от Гората.бг, служителите от Изпълнителна агенция по горите Петя Матева, Тони Кръстев и Кирил Ташев, местния лесовъд Венцислав Ташев, както и легендата в средите доц. д-р Наско Илиев от Лесотехническия университет. Рая е благодарна на още много хора, без които едва ли е щяла да се справи, както и на стотиците доброволци, дошли, за да помогнат за засаждането на „Мечтаната гора“.
„И до ден-днешен Димитър Илиев-Сабо ни помага и логистично, и с контакти за багер, и с извозване на инструменти за залесяването, и с каквото се налага“, казва Рая за за автора на репликата, с която започнахме.
Сега Церово си има и своята „Райска гора“, както я нарича приятелка на Рая. На доскоро пустеещата земя вече са засадени 10 388 дръвчета липа, явор, дива череша и др., които ще помогнат на дъбовите дръвчета да растат нависоко. А Рая казва, че и името на Церово идва от дъба цер (лат. quercus cerris).
