„Причината за кризата в Босна и Херцеговина е, че сръбският член на колективно председателство на страната Милорад Додик поиска от властите в Сараево да върнат част от правомощията им, които бяха предадени през последните 15 години от Баня Лука , която е административен център на босненските сърби към централните власти на страната,“ коментира в предаването „Брюксел 1“ на Bulgaria ON AIR журналистът Николай Кръстев, дългогодишен кореспондент на БНР за Западните Балкани, по повод притсненията, изразени тази седмица от ЕП, че има риск от нов конфликт в Босна и Херцеговина 25 години след войната там. „Това предизвика сериозно напрежение сред политическите лидери в Босна и Херцеговина. Противопоставянето доведе и до регионално напрежение в тази част на Западните Балкани. Притеснителното в исканията на Додик са свързани с желанието му босненските сърби да получат част от данъците, които предават в Сараево, да имат своя армия, като така се възстанови армията на Република Сръбска, чиито действия бяха осъдени от Международния трибунал за военните престъпления в бившия Югославия, или да получават информация за придвижването на военни вътре Босна и Херцеговина.“
Коментаторът Николай Кръстев попита кое налага да се иска такава информация от страна на местните сърби и предположи, че тя е необходима на Белград и Москва.
„Не е случайно, че Москва подкрепя Додик, защото той е човекът, които спира присъединяването на Сараево към НАТО, което отговоря на стратегическите интереси на Балканите. Не случайно руският посланик в Сараево каза, че не виждал нищо лошо местната сръбска автономна област да бъде като независима в Босна и Херцеговина.“
Според Николай Кръстев в тази етнически разделена бивша югославска република има три своеобразни центъра на действие – на сърбите в Баня Лука, на хърватите в Мостар и на бошняците в Сараево. Притеснително според анаризатора е, че се наблюдава сближаването на босненските сърби с премиерите на Унгария и Словения Виктор Орбан и Янез Янша. Събеседникът припомни, че неотдавна Орбан и Сиярто са били на посещение в Баня Лука при Додик, което може да се приеме като своеобразна подкрепа за неговите действия. В същото време Унгария се опитва да бъде посредник между босненския сръбски лидер и новия върховен представител на международната общност Кристиян Шмид. Николай Кръстев припомни, че около Западните Балкани се оформя един кръг от лидери от ЕС, които подкрепят идеята за мирното разпадане на Босна и Херцеговина и припомни словенския нон пейпър от март 2021 година, който предлагаше тази идея и разговора на словенския президент Борут Пахор с бошняшкият представител в колективното председателство на Босна и Херцеговина. Всичко това показвало в какъв сложен регионален аспект попада кризата в Босна и Херцеговина, която може да отвори вратата за намеса на сили извън ЕС като Сърбия, Русия и Турция но и не само от тях.
