Населението в България застарява и намалява, почти 22% от хората в страната са на възраст 65 и повече години.
Този дял ще се увеличава, ако се запазят текущите демографски тенденции. Това е проблем, от една страна, от друга – трябва да има подходящи инициативи, които да управляват този процес и да превърнат проблема в полза за обществото. Възрастните хора да бъдат включени в социалния живот и пазара на труда и да им бъдат осигурени достойни условия за живот, каза Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ пред БНР.
Същото може да се каже и за раждаемостта – да, ниска е в България, но проучвания показват, че репродуктивните нагласи на населението са по-високи. Хората искат да имат две и три деца, но нещо им пречи да осъществят нагласите си и те имат по едно. Необходимо е да се проучи в дълбочина какви са причините за това и да се повлияе на този процес, посочи още тя.
По думите й не само ние, а всички европейски страни имат демографски проблеми – застаряване и ниска раждаемост, но те са обратими и биха могли да се решат с подходящи политики и мерки.
„България има изключително висока смъртност. Covid-19 повлия на този процес в последните две години и увеличи общата смъртност в страната. Миналата година имахме изключително висока смъртност, особено в седмиците с вълна на Covid. За съжаление тенденцията тази година продължава. Трудно е да се определят факторите, които влияят на това. Освен починалите от Covid, имаме и допълнително увеличение на смъртността. Може би хора, които не успяват да стигнат до болница, не се грижат достатъчно добре за себе си и не смеят от страх да отидат на прегледи“, посочи Костова.
В София започва Международна конференция по демографската устойчивост. Във форума, който е под патронажа на държавния глава, ще участва заместник-генералният секретар на Организацията на обединените нации и изпълнителен директор на Фонда на ООН за населението Наталия Канем.
Конференцията ще даде възможност за обмен на опит, за да се намалят отрицателните последици от демографските промени.
За първи път представители на страни от Европа и Централна Азия се събират на министерско ниво под егидата на ООН, за да обсъдят в по-широк план последиците от негативните демографски тенденции и възможностите за преодоляването им.
До края на годината НСИ ще има съвсем предварителни данни, които да обяви пред обществеността за преброяването.
Очакванията ни от електронното преброяване не се сбъднаха. Много беше нисък делът на участващи. Което сега ни поставя в ситуация, че имаме много информация, събрана на хартиени носители и хартиени преброителни карти, която трябва да се въведе. Това са 3 млн. карти, така че ще ни трябва известно време да въведем тази информация, да я валидираме, да я оценим като обхват и точност. Надяваме се след средата на следващата година да започнем да публикуваме вече окончателни резултати от преброяването“, обясни тя.
