Изстрелване на ракетата Falcon 9 на SpaceX. Снимка: Eva Marie Uzcategui/Bloomberg |
Ръководителят на Европейската космическа агенция призова лидерите на Стария континент да спрат да улесняват амбициите на милиардера Илон Мъск да е лидер в новата космическа икономика. По думите на Йозеф Ашбахер липсата на координирани действия позволява на Мъск да „определя правилата“ сам.
Новият генерален директор на организацията смята, че готовността на Европа да помогне за бързото разрастване на сателитната мрежа на Мъск Starlink рискува да застраши собствените ѝ компании от това да не развият потенциала си за монетизиране на Космоса.
„Космосът ще е много по-ограничен (по отношение на) честоти и орбитални слотове“, каза той в интервю за Financial Times. „Европейските правителства заедно трябва да имат интерес да… дадат на европейските доставчици равни възможности да играят на един честен пазар“, коментира още Ашбахер.
Наскоро Германия кандидатства за членство в Международния телекомуникационен съюз, който координира използването на безжични честоти за пренос на данни, за да може да предостави на Starlink спектър за около 40 хил. сателита. Мъск вече има зелена светлина за над 30 хил. сателита през американските регулатори.
По-рано тази година ексцентричният милиардер обяви, че компанията му SpaceX е готова да похарчи до 30 млрд. долара за разширяването на Starlink.
Според Ашбахер обаче Starlink е вече толкова голяма, че е трудно за регулаторите и конкурентите да настигат темпа ѝ. „Имате един човек, който притежава половината активни сателити в света. Това е невероятно. Де факто той определя правилата. Останалата част от света, включително Европа,… просто не отговаря достатъчно бързо“, коментира генералният директор.
Starlink и подкрепената от британското правителство ОneWeb са водещите компании в надпреварата за създаване на съзвездия от сателити в ниската околоземна орбита за снабдяване с интернет и в най-труднодостъпните за кабел региони.
Китайското правителство, както и Project Kuiper Amazon, също планират да пуснат в орбита свои сателити. В същото време и ново поколение космически компании, стимулирани от все по-ниските цени за изстрелване на ракети и сателити в Космоса, също искат да предлагат свои услуги в ниската околоземна орбита – до 2000 км над повърхността на Земята.
Миналата година от Асоциацията на сателитната индустрия изчислиха, че до 2029 г. в орбита може да има над 100 хил. космически апарата.
Притесненията на Ашбахер бяха изразени и от Франц Файо, министърът на икономиката на Люксембург, който заяви, че са необходими нови правила, за да се гарантира безопасното използване на Космоса.
„Имате хора като Илон Мъск, който пуска сателити и хвърля (коли) Tesla в орбита. Нуждаем се от общи правила. Колонизацията или просто вършенето на неща в напълно нерегулирания Космос е повод за притеснение“, каза той по време на конференцията New Space в Люксембург.
От Starlink не са отговорили на запитване за коментар на FT.
Към момента на европейския сателитен сектор преобладават традиционните оператори, които разчитат на по-малък брой скъпи сателити във висока орбита за услуги като предаване на телевизионен сигнал.
