Снимка: Christinne Muschi/Bloomberg |
Жилищният пазар в Канада се нажежава повече от всеки друг в света. Но въпреки безпокойството от нерационални ожесточени наддавания за имоти и опасенията от спукване на балона фундаменталният двигател зад него е влошаващият се дисбаланс между предлагането и търсенето. Купувачите искат големи домове, но все повече не могат да ги имат, защото няма достатъчно площ в и около големите градове, където работят хората, пише Bloomberg.
Втората по големина страна в света от гледна точка на територия на практика остава без земя и Канада започва да преосмисля това. Мечтата за самостоятелен дом и парче земя, която поколения канадци смятаха за даденост и която продължава да привлича нови имигранти, скоро може да е извън възможностите на местата, където хората искат да живеят. Това може да доведе до разширяване на представата за дом с включването на апартаменти и жилища под наем, а това може да промени начина, по който средната класа прави всичко – от създаването на семейство до спестяването за пенсия.
„Изчерпването на земята в Канада е относително скорошно явление в сравнение с Европа или Япония или други части на света“, коментира Робърт Хог, икономист в Канадската кралска банка. „Мисля, че за бъдещите поколения жилищната собственост ще изглежда много повече като европейската например в сравнение с днес“, допълва той.
В Канада закупуването на дом отдавна е смятано за обичайния път към сигурността за средната класа. Канадците живеят средно в най-големите къщи в света и имат по-висока жилищна собственост в сравнение с Великобритания, Франция или дори САЩ. Пандемията накара хората да ценят още повече дворовете и допълнителните площи.
Близо 60% от продадените жилища миналата година в 18 общини във и около Торонто, Монреал, Ванкувър и Отава, са били еднофамилни самостоятелни къщи, сочат данни на местни агенции за недвижими имоти. Само около една четвърт от продажбите в тези места са били на апартаменти.
Но ако погледнем какво е било построено в същите градове и околностите им през последните десет години, процентите са точно обратните – 60% от наличностите от нови жилища са апартаменти, а само 25% са самостоятелни къщи, показват данни на правителството. Несъответствието принуждава отчаяни кандидат-купувачи да се конкурират все по-ожесточено за ограниченото предлагане на еднофамилни домове. През 2020 г. цените на жилищата в Канада нараснаха с почти 15%, като ръстът е бил по-голям само в Люксембург, сочат данни на Федералния резерв в Далас.
Но предприемачите сякаш не реагират. Макар че през март тази година в големите градове на Канада е започнало рекордно ново строителство, процентът на еднофамилните самостоятелни къщи всъщност е намалял до 19% спрямо 24% предходната година, сочат данни на правителството. Макар че това съотношение се подобри през април, новозапочнатите жилища като цяло се забавиха през същия месец.
„Ако има проблем, той е в състава на новото предлагане“, коментира Робърт Кавчич, икономист в Bank of Montreal. „Вече не строим еднофамилни самостоятелни жилища“, допълва той.
Всичко е въпрос на земя. Макар че Канада има обща площ от около 10 млн. кв. км, около 40 пъти повече от територията на Великобритания, повечето канадци са съсредоточени в няколко големи града недалеч от границата със САЩ. Причината е, че там са работните места. И макар че ерата на работата от вкъщи разшири радиуса за някои хора, като превърна спокойни земеделски райони и градчета за прекарване на уикендите в най-горещите жилищни пазари в страната, възможността за връщане в офиса дори за няколко дни в седмицата кара повечето служители да не се отдалечават твърде много.
Специфични за отделните градове фактори ограничават още повече използването на земята. Ванкувър е сгушен между Тихия океан и планините – регулациите в провинцията, забраняващи прекомерното разрастване, на практика превръщат Толонто и Отава в острови за целите на строителството, а Монреал наистина е остров.
„Ако говорим за купувачи на първо жилище, млада двойка, която наскоро е създала семейство, за тях е много по-реалистично да обмислят апартамент като първо жилище от гледна точка на достъпността“, казва Хог. „Това е норма в големите глобални градове. Почти не мога да се сетя за голям глобален град, в който еднофамилните самостоятелни къщи близо до центъра да са достъпни“, допълва той.
Канада също ще се нуждае от повече апартаменти, особено на фона на усилията на премиера Джъстин Трюдо да увеличи имиграцията до исторически рекорди, за да компенсира затишието по време на пандемията. Страната изпитва общ недостиг на жилища, като регистрира най-малкия брой жилищни единици на 1000 души сред страните от Г-7, показа доклад на Bank of Nova Scotia.
Този натиск означава, че затишието на пазара на апартаменти и наеми през последната година ще бъде краткотрайно. Основното предизвикателство пред строителството на още апартаменти не са толкова ограничените наличности от земя, колкото местните градоустройствени регулации.
Но макар че се строят повече апартаменти, канадците ще трябва да свикнат да живеят в тях. 42-годишната Джулия Заканини, която е масажистка, винаги е живяла в апартамент – от детството си в покрайнините на Париж до годините си в Монреал като имигрант в Канада. Но когато пандемията направи възможна работата от разстояния, двамата със съпруга ѝ купили самостоятелен имот в малко градче на около час от Монреал, за да отглеждат там трите си деца.
Но тъй като се очаква цените на жилищата да продължат да растат, в бъдеще канадците може да имат преживявания като тези на Заканини в Париж.
„Не познавах човек, който да живее в къща. Предполагам, че това е само за богати“, споделя тя.
