„За съжаление, отношенията между България и Северна Македония са на най-ниското възможно ниво, включително и в доверието между нас. Следя, разбира се, ситуацията в България. Беше изключително важна година за нас за започване на преговорите. В България имаше три изборни процеса, служебна власт и това не помогна, за да надмогнем различията и да се вдигне ветото или блокадата“, заяви пред Нова тв министърът на външните работи на РС Македония Буяр Османи.
„Фактът, че има политическа власт в България вече ни дава надежда, че две легитимни власти могат да седнат и да говорят по всички въпроси и първите послания дават оптимизъм, защото точно това казвахме самите ние. Трябва да има всеобхватен подход. Историята – да, важна е, но ние всеки ден правим история, създаваме история“, коментира Османи.
„С по-предишното политическо правителство имахме интензивни преговори, интензивни разговори, разменяхме идеи. В много моменти бяхме много близо до решения, но разбира се и това правителство тогава се намираше в някаква предизборна ситуация, в една вътрешна политическа ситуация, която утежняваше намирането на решение“, посочи Османи.
„Мисля, че този нов подход с включването на настоящето и бъдещето за нас е важно послание. Аз казах на няколко пъти публично, че 6 месеца за нас е много дълъг период, защото не само държавата прекалено дълго чака този процес, а авторитетът на Европейския съюз в този регион е изправен пред сериозно предизвикателство“, заяви външният министър на РСМ.
„Нашият премиер беше останал с позитивно усещане след телефонния си разговор с Кирил Петков, защото отново се връщаме към една нормална комуникация, в която фокусът е освен за миналото, да говорим и за бъдещето. Следяхме и дебата при формирането на коалицията, различните нюанси между отделните партии. Все пак отговорността се носи от правителството и в двете страни. И в Република Северна Македония има различия между различните партии“, коментира коалиционното правителство Османи.
Относно Договора за добросъседство от 2017 г. той заяви, че там се предвижда точно това, за което е говорил премиерът Кирил Петков – формиране на работни групи, които да се фокусират не само върху историята, а и върху инфраструктурата, икономиката, енергетика и т.н.
„Договорът предвижда два инструмента. Единият е междуправителствената комисия, в която участват няколко министри, водени от министрите на външните работи. Това са 6-7 министри от наша страна и 6-7 от ваша страна, с които да говорим най-отговорно и да обсъждаме къде имаме прогрес, къде нямаме прогрес и къде трябва да се фокусираме в бъдеще. И тези групи, за които говори премиерът Петков са всъщност връщане към основния инструмент на Договора – междуправителствената комисия с всички групи, които са част от тази комисия. За съжаление от една година искаме да се проведе второто заседание на междуправителствената комисия, но ние нямаме отговор от Р България. А, това е най-добрият инструмент“, подчерта Османи.
„Вторият инструмент е комисията за исторически и образователни въпроси, която трябва да намери общи точки от общата история между двете държави и народа. Тази комисия в началото имаше определен напредък за 5 личности бе постигнат общ текст, как да се интерпретира тяхната роля. Бяха договорени и 2 периода. Тя трябваше да продължи със същата динамика и препоръките за учебниците“, коментира Османи.
Относно това, че искат езикът да се нарича така, както бил предложен от страна на Европейската комисия – македонски език, Османи каза:
„Езикът произлиза от правото на самоопределяне във всяка една държава. Признават държавите, а не атрибутите, които тези държави имат. Затова смятаме, че това не е искане, което трябва да е спор или пречка на пътя за членство в ЕС. Смятаме, че това предложение на европейското председателство двете страни да имат свои едностранни позиции в ЕС по отношение на езика, а самият ЕС да приема и двете позиции, за нас това е решение на въпроса“, каза Османи.
„По отношение на всички други въпроси, които не са част от пакета, в рамките на пакета 5+1 ние дадохме компромисни решения“, добави той.
„Република Северна Македония и Република България имат различно устройство по отношение на етническото организиране на гражданите. При нас конституцията признава етническите общности. В конституцията е записано – македонски народ, части от албанския, турския, ромския и т.н. В България това нещо не съществува в нейната конституция. Нашата позиция е, че това е въпрос, на който самата България ще решава как да се организира. Ние нямаме никакво намерение да се месим в това как Р България ще се организира“, подчерта Буяр Османи.
„По отношение на останалите въпроси – за говора на омразата, за работата на историческата комисия, вписването на българите в конституцията на РСМ, въпросът за реабилитацията на жертвите от комунизма, за краткото и дългото наименование на страната, ние отговорихме, но за съжаление не получихме отговор от българска страна“, допълни северно-македонският външен министър.
Той коментира, че на последния съвет в Брюксел, както и на предишния през месец юни, 26 страни са гласували Албания и РСМ да започнат преговори, „само Република България беше против“.
„Ние не сме в периферията, ние сме в сърцето на съюза. Регионът е обкръжен от страни-членки на съюза. Няма как съюзът да има дупка в сърцето. Дупките в тялото са или за кървене, или за чуждо влияние. В това може да се превърне регионът, ако не се инвестира в него. Започването на преговори не означава членство още утре. Това ще трае години. Някой е калкулирал, че около 200 пъти от началото на преговорите до края ще се взимат решения с компромис. Р България може 200 пъти да спре пътя на Северна Македония“, каза още Османи.
„Не забравяме, че България първа призна Република Северна Македония, когато беше Македония, за независима. Имахме отлични отношения. След подписването на договора за добросъседство имаше покачване на икономическия обмен с 20-30%, промени се отношението на хората и вместо тази енергия да се използва за укрепване на отношенията, сега сме в ситуация от преди договора и отношенията са на най-ниско ниво, но няма да се откажем от партньорство и приятелство.
След катастрофата май показахме, че може да сме в добри отношения. Така че аз съм благодарен за отношението на българските власти. Имам позитивно отношение относно начина, по който българската държава се представи и ми е жал, че не може да имаме същото отношение по всички други въпроси от обществения живот“, заяви още Буяр Османи.
„Ние Република България я гледаме като ЕС, защото тя е страна на ЕС. И сега смятам, че в България е ключът дали този регион ще тръгне в положителна посока или ще влезе в дестабилизиращ модел с всички последици по целия континент“, подчерта още той.
