Снимки: Bloomberg |
Сред ръждясалите остатъци на някога могъщата петролна индустрия на Венецуела пъстър екип от невзрачни работници са постигнали подвиг, който малцина смятаха за възможен: производството на петрол в района се е увеличило над два пъти за една година, разказва Bloomberg.
Държавната петролна компания Petroleos de Venezuela (PDVSA) е добивала около 908 хил. барела на ден през последната седмица, твърдят запознати източници. При цена на петрола около 75 долара за барел това е финансов спасителен пояс за страната, ударена от американските санкции и затънала в 7-годишна рецесия.
За да достигне това ниво, PDVSA е прибегнала към отчаяни мерки. Според запознати източници тя е раздала договори на малко познати местни компании с обещанието за плащания в метален скрап или, в някои случаи, с раници, натъпкани с долари, тъй като санкциите ограничават достъпа на Венецуела до банките. За да намали броя на собствените си работници, компанията кара тези изпълнители да наемат служители на PDVSA по краткосрочни проекти. PDVSA не е отговорила на исканията за коментар за производството си и как плаща на изпълнителите.
Възстановяването на производството доближава президента Николас Мадуро до целта му от 1 млн. барела на ден. За страна, която има най-големите резерви от суров петрол в света, това не е много. Но тласъкът на производството внася нов непредсказуем елемент на петролния пазар, разтърсен от сигналите за повторно засилване на Covid-19. В същото време венецуелският петролен министър Тарек ел-Айсами – един от главните лейтенанти на Мадуро, засилва натиска, за да гарантира, че производствената цел на президента ще се изпълни.
„PDVSA изгради нови партньорства, които ѝ позволяват да увеличи добива“, казва Антеро Алварадо, управляващ партньор в консултантската компания Gas Energy Latin America. Останалата без кеш компания „плаща и на компании за услуги. Всичко това се случва на фона на високи цени на петрола, санкции и традиционните партньори, които не могат да си съберат дълговете от PDVSA”.
За неопитното око нещата в Пояса на Ориноко във Венецуела не са се променили много. Регионът все още е сянка на някога процъфтяващия център, който превърна латиноамериканската страна в глобален енергиен гигант. Превозните средства, които преди пренасяха тежко оборудване за сондаж до площадките, до голяма степен изчезнаха. Складовете, държани от чуждестранни компании, са празни и се разпадат. Големите самосвали се търкалят по изровените пътища, превозвайки тонове метален скрап – демонтирани тръбопроводи, които да бъдат продадени в чужбина.
