Какво е общото между няколко руски дипломати, изгонени от Германия, и мъж на велосипед, който с два изстрела убива на място някогашен чеченски командир? Колкото и странно да звучи – фактът, че имат един и същ работодател.
Преди дни Берлинският апелативен съд осъди на доживотен затвор руския гражданин Вадим Красиков. Той беше признат за виновен за убийството на етническия чеченец Зелимхан Хангошвили посред бял ден в централен парк в Берлин.
Особеното в случая обаче е заключението на съда, че става дума не просто за убийство, а за изпълнение на „държавна поръчка за убийство на германска територия“. Според съда Красиков е бил обучен, инструктиран и подпомогнат от руските специални служби. Той е действал по нареждане на Русия, поради което и убийството представлява акт на „държавен тероризъм“.
Веднага след произнасянето на присъдата Берлин обяви двама служители на руското посолството за нежелани лица. Министърката на външните работи на Германия, Аналена Бербок, нарече убийството „атака срещу суверенитета на Германия“.
В понеделник Русия отговори реципрочно с изгонването на двама германски дипломати. Важното в тази история обаче е не само хронологията и мотивът за хладнокръвното престъпление, но и въпросът: ще има ли други последствия за поръчителя?
Какви са фактите около убийството
23 август 2019 година, действието се развива в малък берлински парк, а сюжетът наподобява този на заплетен трилър. Грузинският гражданин от чеченски произход Зелимхан Хангошвили се е запътил към близката джамия за петъчната молитва. Той е някогашен командир, сражавал се срещу руските федерални сили по време на Втората война в Чечня. След един неуспешен опит за убийство и предупреждения за друго покушение, готвено срещу него, през 2016 г. Хангошвили подава заявление за политическо убежище в Германия и се мести в Берлин.
Докато пресича малкия парк в онзи ден през 2019, неочаквано към него се приближава мъж на велосипед, поваля го на земята и стреля два пъти в главата му с пистолета си Глок 26. Хангошвили умира на място, а неговият убиец изчезва.
Стрелецът успява да хвърли дрехите си, перуката си и велосипеда в близката река, но няколко младежи го виждат и се обаждат в полицията, която пристига навреме. Мъжът е арестуван преди да успее да се качи на електрическия скутер, който предвидливо го чака в храстите.
Следва едногодишно разследване, в което немските власти установяват, че арестуваният е руски гражданин, по паспорт Вадим Соколов. Истинското му име обаче е Вадим Красиков. През април 2015 г. Красиков е обявен за издирване заради убийството на бизнесмен в Москва, извършено две години по-рано. Тогава също предполагаемият извършител е бил на велосипед.
През юли 2015 г. обаче властите в Русия изтриват съобщението за издирването на Красиков.
Немските разследващи органи установяват, че снимката на Красиков, разпространена от руските власти през 2015, съвпада с тази на арестувания през 2019 г. Вадим Соколов. Допълнителните доказателства сочат, че той е е работил за руските специални служби. На няколко пъти Красиков е участвал в учения на специалните части на Федерална служба за сигурност (ФСБ), а номерът на паспорта му наподобява този на други руснаци, заподозрени в осъществяване на тайни военни мисии.
„Държавен тероризъм“
„Държавни органи на правителството на Руската федерация са взели решението да ликвидират Хангошвили в Берлин“, каза съдия Олаф Арнолди при произнасянето на присъдата на 15 декември. По думите му Русия е издала фалшиви документи на Красиков, с които той да влезе в Германия и да извърши убийството.
„Това не е нищо друго, освен държавен тероризъм“, каза още Арнолди. Според съда Руската федерация е имала мотив за убийството – „отмъщение“ заради борбата на Хангошвили по време на Втората война в Чечня, както и опит за сплашване. По този начин Русия показва на всички руски граждани, които търсят политическо убежище извън страната, че не са в безопасност дори и отвъд граница.
Заради тежкия характер на престъплението Красиков беше осъден на доживотен затвор, като до края на тази седмица защитата му може да обжалва присъдата.
Какви са официалните реакции след присъдата
Още по време на процеса срещу Красиков Германия изгони двама руски дипломати заради отказа на Русия да съдейства на разследването. Тогава Москва също реагира реципрочно, като изгони двама служители на германското посолство в Русия.
Веднага след произнасянето на присъдата министърката на външните работи на Германия Аналена Бербок определи убийството като „тежко погазване на немското право и на суверенитета на Германия“ и обяви нови двама служители на руското посолство в Берлин за нежелани лица. Ответната реакция на Русия не закъсня. В понеделник от Москва съобщиха, че двама немски дипломати ще бъдат изгонени от страната.
„Фактите са фалшифицирани на базата на празни спекулации и публикации в социалните медии и отдавна дискредитирани интернет платформи, които през последните години са замесени в почти всички антируски хибридни атаки“, коментираха от руското външно министерство решението на германския съд.
Официално Русия отрича каквато и да било връзка с убийството на Хагоншвили, въпреки че го обвинява в тероризъм на руска територия. Преди две години руският президент Владимир Путин нарече убития чеченец „закоравял и смъртоносен боец“. Той добави, че става дума за един от организаторите на взрив в московско метро, виновен за смъртта на над сто души.
Последствията за немско-руските отношения
Отсъждането на германския съд е първото сериозно външнополитическо предизвикателство за новото германско правителство. Отношенията между двете държави са влошени от 2014 г. насам, когато Русия анексира украинския полуостров Крим. Напрежението допълнително се покачи след разкритията за атака на руски хакери над системите на германския парламент, отравянето на опозиционера Алексей Навални и, последно, струпването на руски войски по границата с Украйна.
Допълнителен детайл е и случаят със смъртта на руски гражданин в края на октомври тази година. Тогава вторият секретар на руското посолство в Берлин беше намерен мъртъв на тротоара пред посолството, като версията за смъртта му е падане от един от горните етажи на сградата.
В Берлин смятат, че загиналият е бил руски агент, но германската полиция няма правомощия да разследва случая, защото става въпрос за дипломатически служител. Особена подробност е, че загиналият е пристигнал в германската столица два месеца преди убийството на Зелимхан Хангошвили.
На този фон след произнасянето на присъдата срещу Вадим Красиков е ясно, че отношенията между Берлин и Москва ще останат обтегнати. Според множество анализатори обаче изгонването на няколко руски дипломати е недостатъчно силна реакция от страна на Германия.
„Tова са само символични действия, които ще променят много малко в дългосрочен план. А и освен това не идват в правилния момент“, написа журналистът Райнхард Фезер в коментара си за Франкфуртер Алгемайне Цайтунг. Както той, така и Щефан Корнелиус от Зюддойче Цайтунг смятат, че са нужни солидарни действия от страна на ЕС и САЩ, каквито имаше след случая с отравянето на семейство Скрипал във Великобритания. Германия обаче сама трябва да поиска подобна реакция от страна на своите партньори.
„Съдебният процес също не трябва да свършва с това. След като веригата на извършителите може да бъде проследена по този начин и стига до руския апарат за сигурност, то тогава трябва да бъдат назовани всички имена и да се поиска тяхното екстрадиране“, отбелязва Корнелиус. Според него на Русия следва да бъдат наложени и допълнителни санкции.
Фезер споделя мнението, че Германия трябва да предприеме по-сериозни действия, защото тяхната липса би била един грешен сигнал към Кремъл.
„Заключението от убийството трябваше да дойде много преди изстрелите през лятото на 2019: една твърда и единна политика спрямо режима на Путин, която да не бъде разводнявана от грешни сигнали като подкрепата за [проекта] „Северен поток 2“, смята Фезер.
