Нангял и Нури правеха всичко заедно, когато бяха по-млади. Братята играят в един и същи футболен отбор, спят в една стая, учат в едно и също училище и четат религиозни текстове в една и съща джамия. Последните девет години обаче те прекарват в опит да се убият един друг.
Братята от провинция Кундуз в Афганистан станаха смъртни врагове в деня, когато Нангял каза на семейството си по време на вечеря, че се присъединява към Афганистанската национална армия.
„Нури каза на Нангял, че е избрал пътя на ада и подкрепя американците срещу мюсюлманите. Тогава започна битка между братята в трапезарията“, разказва 28-годишната им сестра пред VICE World News.
Три месеца по-късно Нури се присъединява към талибаните.
От противоположните страни на войната, която горе-долу приключи през август, когато талибаните завършиха светкавично бързото си превземане на Афганистан, след като западните сили се оттеглиха, Нангял и Нури казват, че са се сблъсквали много пъти лично на фронтовата линия. VICE World News интервюира братята поотделно. Те са разговаряли само веднъж през последните 9 години и все още таят голяма вражда един към друг.
„Много пъти се сблъсквах с брат си във война в планините и селата. Стрелбата по брат ми беше най-трудното нещо, което някога съм правил, но нямах избор“, казва Нангял, сега на 34 години. „Мислех си, че стрелям по сърцето си и се самоубивам.“
Афганистанската национална армия се разпадна това лято и докато талибаните обявиха обща амнистия за бивши членове на подкрепяните от Запада правителства и въоръжени сили, убийствата за отмъщение продължават.
Преди афганистанската армия да рухне, Нури се свързва с Нангял на 10 август – първата им директна комуникация от почти 10 години.
„Той ми каза „постигнахме победата“ и ме заплаши, „трябва да се предадеш заедно с вашите бойци. В противен случай ще бъдеш убит“, казва Нангял. „Но аз го заплаших, че ще го убия, ако се опита да ме накара да се предам.“
Пет дни по-късно Нангял се мести в Кандахар, за да избегне отмъщението на брат си.
Когато Нангял размишлява върху последното десетилетие, той е категоричен, че е взел правилното решение, когато е напуснал дома си през юли 2012 г., за да се присъедини към армията. „Бях патриот и свободата на Афганистан беше в опасност“, казва той. „Беше моя отговорност да се присъединя към армията и да посветя живота си на защитата на свободата. Но аз съм нещастен войник, тъй като моята лоялност и жертва за земята направиха брат ми мой враг и донесоха тежки трагедии в дома ми.“
„Ние бяхме стари братя и настоящи врагове“, казва Нангял. „Щях да загубя живота си, ако се върна у дома, защото брат ми вярва, че съм предател.“
Нури, сега на 33, не съжалява за нищо. „Борбата е задължителна за мюсюлманите, когато неверниците нахлуят във вашата страна. Готов съм да пожертвам всичко, отношенията на братята и сестрите и дори себе си за исляма. Участвах в Джихад, за да освободя страната си“, казва той пред VICE World News в телефонно интервю от Кундуз. „Брат ми беше роб на неверниците, бореше се за тях срещу мюсюлманите.“
Талибаните управляваха по-голямата част от Афганистан през 90-те години на миналия век и бяха свалени от водената от САЩ инвазия, която последва атаките на 11 септември. В последвалата 20-годишна война стотици хиляди хора бяха убити и в толкова тотален конфликт е сигурно, че семействата на Нангял и Нури не са единствените, които са били разкъсани по този начин.
Въпреки че насилието до голяма степен е спряло, Нури казва, че би било „невъзможно“ да се помири с брат си. „Брат ми е убиецът на талибаните“, казва той. „Няма да забравя и простя на убийците, които изклаха талибаните.“
Бащата на братята е починал през 2010 г. Те имат три сестри. 64-годишната им майка многократно се е опитвала да накара синовете си да се помирят, но засега отказват.
„Аз съм най-нещастната майка на света. Невъзможно е да опиша болката си с думи“, казва тя. „Всеки ден беше страшен ден за мен, тъй като имаше ожесточени битки между талибаните и афганистанските сили. Синовете ми се биеха един срещу друг на бойното поле и аз чаках да чуя новината за тяхното убийство, убити един от друг.“
„Тази битка донесе безпрецедентни бедствия в нашия дом“, каза 28-годишната сестра на братята. „След това никога не сме виждали нито един момент на щастие. Нашият семеен живот е пълен с катастрофи и мъки„, споделя тя. „Майка ми плаче всяка вечер преди вечеря в същата трапезария и тогава всички братя и сестри започват да плачат.“
