Снимка: Pixabay |
Европейците живеят с еврото вече 20 години, но мнозина все още сочат с пръст единната валута като виновник за скритото повишаване на потребителските цени — въпреки множеството доказателства за обратното, пише Еuractiv.
„Еврото е катастрофа, катастрофално е“, смята Мария Наполитано, 65-годишна италианка, живееща във Франкфурт. „Със 100 германски марки можехте да напълните количката си за пазаруване. Сега 100 евро не са достатъчни, за да напълните две торби“, посочва тя.
Стойността на една германска марка е приблизително 50 евроцента.
Подобно мнение е споделяно от мнозина граждани на страни от еврозоната, от Париж до Рим, Мадрид и Атина.
Виктор Ирун, 53-годишен учител от Мадрид, казва, че за испанците преминаването към еврото е „като влизане в клуб за богати хора, без да носите правилните дрехи“.
„Останахме с впечатлението, че все още не сме готови“, признава той пред AFP. „Сякаш живеехме в Испания, но плащахме с френски или холандски пари“, добавя той.
Някои германци дори измислиха нов прякор за единната валута – „тойро“, игра на думи с немската дума за скъпо „teuer“.
Възприятие и данни
В проучване от 2006 г. университетският професор Ханс Волфганг Брахингер съставя индекс на „възприеманата“ инфлация сред германците, който измерва възприеманото увеличението на потребителските цени от 7 процента между 2001 и 2002 г., в сравнение с обичайните около 2 процента.
В действителност обаче официалната статистика не показа ускоряване на инфлацията в най-голямата икономика в Европа.
„Имаше много силно усещане в няколко страни, че цените са се повишили, но все пак имахме официални статистически данни, които ни казваха друго“, посочва Джовани Мастробуони, професор по икономика в Университета в Торино.
В подробно проучване по темата той проследява цените на различни ежедневни стоки в еврозоната — от плодове, зеленчуци и хляб, до напитки и ястия в ресторантите — и установява, че цените на някои евтини продукти наистина са се увеличили в резултат на приемането на еврото.
И тъй като търговците на дребно са склонни да закръглят в посока нагоре вместо надолу, когато конвертират цената в единната валута, не е изненадващо, че хората забелязват това – и се чувстват измамени.
„Нещата, които консумирате много често – храна, кафе, неща, които не струват толкова много. С течение на времето те ще оформят вашите възприятия, защото това са най-честите трансакции“, каза Мастробуони.
Франция е пример за това, където средната цена на обикновено кафе в заведение се е повишила от 1,19 евро на 1,22 евро между края на 2001 г. и началото на 2002 г., според националната статистическа служба Insee.
Основната инфлация не е засегната
Според Мастробуони явлението е още по-забележимо в страни, където секторите, свързани с дистрибуцията, са по-малко концентрирани, тъй като малките търговци на дребно имат по-голяма свобода да повишават цените на своите продукти.
Европейската комисия (ЕК) изчислява, че действителното увеличение, свързано с въвеждането на еврото, достига между 0,1 и 0,3%.
Но основната инфлация до голяма степен остава незасегната, тъй като цените на стоките от по-висок клас не се увеличават, а в някои случаи дори спадат благодарение на подобрената производителност.
За всичките 12 страни, които приемат еврото от самото начало, средната годишна инфлация достига ниво от 2,3% както през 2001 г., така и през 2002 г., според статистическата агенция на ЕС Евростат.
Картината обаче варира в различните страни
В Испания инфлацията достига 2,8% през 2001 г. и 3,6% през 2002 г., докато повечето други страни в еврозоната регистрират непроменена инфлация или, в случая с Белгия, Германия, Люксембург и Холандия, забавяне на показателя.
Пиер Жайе, анализатор във френските институти Jacques Delors и Iris, изтъква, че потребителските профили играят важна роля при откриването на несъответствие между реалното и субективно възприемано покачване на цените.
„Средностатистическата инфлационна кошница на потребителските цени съответства на средностатистическия бюджет на средностатистическия градски служител с бяла якичка“, изтъква Жайе.
Хората, които нямат такива доходи, са склонни да харчат по-голяма част от парите си за храна, така че те ще бъдат притиснати повече, аргументира се Жайе, отбелязвайки, че потребителите като цяло помнят увеличението на цените, но не и намаляването на цените.
