Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
Отминаващата година беше трудна за хората и за компаниите, за администрацията и политиците. Центърът за анализи и кризисни комуникации публикува своя годишен преглед на комуникационните кризи за отминаващата 2021 г. и прогноза за възможните комуникационни рискове през 2022 г. В него са посочени шест най-отличителни комуникационни кризи, случили се през изминалата година и шест очаквания за рискове, които може да се превърнат в кризи за 2022 г.
Комуникацията за ползата от ваксините
От самото начало на годината се наблюдаваха комуникационни дефицити и пропуски – липса на анализ на ситуацията, на страховете и очакванията на масовата публика и липса на навременна и точна информация, пише в анализа. Експертите критикуват, че не е било направено никакво сегментиране или таргетиран подход в комуникацията. Нямаше успокояване на притесненията на публиките нито по възрастов критерий, нито по местоживеене, нито по месторабота, нито по какъвто и да е друг демографски, социално-икономически или поведенчески признак, пише в анализа. Според експертите не е бил направено нужното подготвяне на специфични целеви групи, които можеха да бъдат използвани като комуникационни посредници, като професиите на първа линия, включително общопрактикуващи лекари, стоматолози, учители и други.
В този комуникационен вакуум не е учудващо, че конспирациите набраха сила, категорични са експертите. „При липсата на качествена информация от източника (институции, учени вирусолози и имунолози) той бе запълнен с дезинформация от всякакъв вид. Масовата публика изчакваше предпазливо експерти да разкажат по разбираем начин какво представляват ваксините. Малцина го направиха, като опитите не бяха последователни и мащабни. За съжаление, трябва да се отбележи, че дори на правителствено ниво се допуснаха „алтернативни научни мнения“.
Заради леко съмнение в една от ваксините, бившият премиер панически спря целия ваксинационен процес – по класически за него начин: моментално, без размисъл, без анализ, без успокояваща комуникация и с оправданието, че„В Европа така правят“. С което допълнително обърка хората“, пише в анализа.
В анализа се посочва още, че първият служебен кабинет също много се забави с комуникационна кампания по темата. Политическите сили не допринесоха за позитивни промени – някои от тях, с цел да спечелят допълнителен глас повече в многото предизборни кампании, залитнаха по антиваксърски послания или направо отбягваха темата.
Комуникацията за Зеления сертификат
„Зеленият сертификат като инструмент за овладяване на кризата имаше своите позитивни страни: даде предсказуемост на действията, дефинира отговорностите на различните институции, очерта рамката на приложение, определи задълженията на местата за масово посещение, посочи ясно възможностите на хората и какво трябва да направят, за да посещават свободно заведения, театри, ресторанти и други. По същество той трябваше да дава стимули и да вдъхва още увереност, че масовата ваксинация е от полза за всички. Но бяха пропуснати ключови моменти за нормална и спокойна комуникационна кампания и доверието бе вече подкопано“, обясняват комуникационните експерти, които припомнят че у нас въвеждането му се забави с три месеца, като през това време посланията от здравното министерство бяха колебливи, а тези от Министерски съвет почти липсваха.
„Въвеждането му през септември, за съжаление, беше поредна демонстрация на административно високомерие и неумение на политиците да разбират какви са обществените настроения. Зеленият сертификат беше вкаран в практиката със заповед буквално за ден, без да се комуникира какво представлява, какви ползи носи, колко бизнеси ще отвори, колко живота ще спаси. Не се даде възможност на хората да се подготвят“, посочват експертите.
Комуникациите на политическите сили е третата криза, която е откроена в анализа. За пример се посочва неспособността на някои от политическите сили, особено ПП „Има такъв народ“ (ИТН), да разберат какво искат избирателите от тях, както и неумението им да комуникират правилно и адекватно да предават идеите си, за да спечелят повече поддръжници, удължи агонията през два поредни едномесечни парламента. Това предопредели резултата им през ноември 2021 г. Техният шумен провал през есента трябва да бъде за урок на всички политици, категорични са от Центъра за анализи и кризисни комуникации.
Комуникационната реакция на бившите управляващи също е изведена като отделна „криза“. „Наред с оправданията си и отричането и вместо да опитат да действат конструктивно, те започнаха безогледно и безпринципно да атакуват и най-малките грешки на опонентите си. Преувеличавайки всеки пропуск, подигравайки се на всяка дума, оспорвайки всяка идея, предишните управляващи от средата на годината не се държат като конструктивна опозиция, за каквато се представят“, пише в анализа.
Фалшиви новини и конспиративни теории
Както и предишната година, липсата на адекватна, последователна и консистентна комуникация от страна на правителство, институции и учени, неизбежно води до объркване, повишаване на тревожността и рязко намаляване на доверието в действията на институциите. Развитието на конспиративните теории стана толкова голямо, че на моменти заглушаваха гласа на разума. Анализатори посочват, че „така е навсякъде по света, където има ерозия на доверие в институциите“.
Комуникационното поведение на Прокуратурата на Република България
За поредна година Прокуратурата играе особена роля в българското общество. Вместо да еволюира и да налага спазването на законите, тя не се поддаде на реформи и така събра достатъчно голямо недоверие, посочват експертите. Обществените очаквания към нея са огромни и са свързани с пълна прозрачност на процедурите по спазване върховенството на закона, а не с „лични усещания“ и отказ от разследване на висши представители на определена партия. Загадка ще остане как миналата година едно чекмедже и едни снимки не представляваха интерес за разследване, а през последния месец изведнъж „личното усещане“ се промени.
Комуникационните похвати, демонстрирани от ръководената институция от Главния прокурор, са по-близки до политическите партии, отколкото до независими институции, които са призвани да прилагат закона, пише в анализа.
6 потенциални кризи за 2022 г.
Смяната на властта дава нова надежда да се предположи, че новите управляващи и новите подходи ще формират устойчиви правила и че комуникационните кризи ще бъдат управлявани по-ефективно. Но закъсненията в много сектори, както и натрупаното недоверие в институциите, правят тези процеси сложни и непредсказуеми. Потенциална криза е заложена и в сложния конструкт на четворната коалиция и взаимоотношенията в самото правителство. Екстраполацията на очакванията на публиката сочи, че ни очакват редица предизвикателства и проблеми. При някои от процесите дори може да се наблюдава ескалация и хаос.
Шестте комуникационни предизвикателства, които имат потенциал да се развият в кризи през 2022 г. са:
1. Поведението на управляващата коалиция
2. Ваксината срещу COVID-19 и информационната кампания
3. Проблемите през последните 12 години
4. Кризата в здравната система и в администрацията
5. Имиджът на България в ЕС
6. Фалшиви новини и конспиративни теории
