Снимка: Bloomberg |
Икономическите санкции се превърнаха в чука в дипломатическия инструментариум на САЩ, използван многократно срещу „пирони” във външната политика. Идеята е да се наказва неприемливо поведение, без да се води война. Но санкциите никога не са били добри относно предизвикването на промени в поведението и заплахата на Джо Байдън да наложи на руския президент Владимир Путин „икономически последици, каквито никой не е виждал“ вероятно няма да бъде особено ефективна, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.
Една руска инвазия в Украйна ще бъде посрещната „с редица икономически мерки с голямо въздействие, които сме се въздържали да използваме в миналото“, според държавния секретар Антъни Блинкен. Те могат да включват препятстване на Русия да конвертира рубли в западни валути, изхвърляне на страната от платежната система Swift, ограничаване на покупките на руски дълг и насърчаване на Германия да спре тръбопровода „Северен поток 2“, който ще доставя газ от Русия директно в Европа.
Но Русия вече е тежко санкционирана. След анексирането на Крим през 2014 г. САЩ наложиха забрани за пътуване, замразяване на активи, финансови и търговски ограничения, и забрана за бизнес с руски петролни и газови компании. Руските банки бяха вкарани в черния списък на САЩ, като Visa и Mastercard блокираха някои от тях да използват техните платежни системи. Не знаем какво би се случило без тези санкции, но изглежда, че те не разрешиха кризата в Украйна, не намалиха нарушенията на правата на човека в Русия и не възпряха руските кибератаки. Те без съмнение отнеха няколко процентни пункта от ръста на руския БВП, но въпреки това икономиката се адаптира.
Според прегледа на санкциите на Министерството на финансите на САЩ за 2021 г., използването на санкции се е увеличило с 933 процента (над десет пъти) между 2000 и 2021 г. По време на първия мандат на Барак Обама САЩ определяха средно по 500 субекта за санкции годишно, число, което почти се удвои при Доналд Тръмп. Байдън пък наложи нови санкции срещу Мианмар, Никарагуа и Русия, и сега поставя 8 китайски компании в черен списък за инвестиции заради участието им в репресиите срещу уйгурското мюсюлманско малцинство в провинция Синдзян.
Може би се надявате, че тази експлозия от американски санкции означава, че те са наистина ефективни. Едно оптимистично проучване, публикувано през 2014 г., определя, че те са довели до отстъпки в около половината от случаите. Оттогава този процент вероятно е намалял. След атаките от 11 септември САЩ започнаха да използват финансовата си система като оръжие, затруднявайки финансовите институции да участват в доларови трансакции със санкционирани правителства, компании или хора. Но разпространението на цифровите валути и алтернативните платежни платформи създаде вратички в икономическите санкции, давайки на потърпевшите възможност да държат и прехвърлят средства извън традиционната, базирана на долара система.
Икономическите санкции загубиха своята ефективност и заради глобализирания свят. Китай се превърна в „черен рицар“, който предлага търговски пътища и други облекчения на санкционираните. Венецуелската държавна петролна компания, на мушката на САЩ в опит да се свали правителството, въпреки всичко продаде петрол на Китай чрез руската държавна петролна компания Роснефт. Иран също е под сериозни санкции, но Китай продължава да купува неговия петрол.
„Ефектът на необратимостта” също прави икономическите санкции на САЩ по-малко ефективни. За лидерите е много по-лесно да ги наложат, отколкото да ги премахнат, от страх да не изглеждат слаби. Само Конгресът може да отмени санкции, постановени със закон (а не с изпълнителна заповед), като тези срещу Куба и Русия. Нарастващата политическа поляризация прави тази задача много тежка. Ако няма надежден път към отмяна на санкциите, потърпевшите нямат голям стимул да се променят или да преговарят.
Ако икономическите санкции не са магическа пръчка, защо САЩ продължават да ги използват? Дан Дрезнер, професор по международна политика в университета Тъфтс, предлага едно обяснение. Той твърди, че те са както отражение на американския упадък (противниците се страхуват по-малко от САЩ, а американските лидери имат по-малко инструменти на свое разположение), така и катализатор за него. Санкциите озлобяват враговете, дразнят съюзниците, налагат разходи на невинни хора и карат потърпевшите да търсят алтернативи на финансовата система на САЩ, подкопавайки доминацията на долара.
Въпросът с Украйна е труден. Байдън и Путин не успяха да разрешат разногласията си в двучасов телефонен разговор неотдавна. Не е ясно какви стимули САЩ и техните съюзници могат да предложат на Путин, за да отстъпи. Но заплахата от още санкции може да не постигне много. Те биха наложили цена, но, ако перифразирам Ричард Нефю, бивш заместник-координатор по политиката на санкции в Държавния департамент, „Човек не може да обвинява чука, ако той не успее да свърши работата на отвертката“.
