Снимка: Bloomberg LP |
Понякога едно число казва повече от хиляда думи: 13 трилиона евро – това е гигантският размер, до който напоследък се повиши държавният дълг в еврозоната, главно заради пандемията. И това съответства на равнището на икономическото производство на държавите от еврозоната.
В публикувано от Института за германска икономика (IW) проучване се разглежда как ще се развие дългът през следващите 20 години във Франция и четири други страни от Южна Европа.
Резултатът от проучването е тревожен. Само две от петте наблюдавани държави имат реалистична перспектива да намалят дълга си през следващите две десетилетия.
Това са Португалия и, изненадващо, Гърция, която е рекордьорът по дългове в Европа. В другите три изследвани държави – Франция, Италия и Испания – се очаква съотношенията на дълга да продължат да нарастват до 2041 г.
Проучването предоставя доста добър материал за започващия дебат относно бъдещото тълкуване на Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Моментните правила предвиждат ограничение на дефицита от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и съотношение на държавния дълг от не повече от 60%.
Понастоящем обаче само една държава в еврозоната все още отговаря на двата критерия – проспериращият Люксембург. Особено в Южна Европа планините от дългове нараснаха силно в условията на пандемия.
Особено тревожно е, че почти 45% от дълга се падат на Франция и Италия, съответно с 2,8 и 2,7 трилиона евро. Поради това Франция, която от януари председателства Съвета на ЕС, и Италия са основните двигатели на дебата за реформиране на дълговите критерии на Пакта за стабилност на ЕС.
Правилата бяха замразени по време на пандемията. През тази година ЕС иска да реши дали изискванията ще се прилагат отново от 2023 г., или ще бъдат променени. Дебатът се фокусира върху критерия за дълга. Понастоящем 15 от 27-те държави членки вече не изпълняват целта от 60 процента.
Европейският фонд за стабилност (ЕМС) вече препоръча таванът да се увеличи от 60 на 100% от БВП. Понастоящем обаче седем от 27-те държави от ЕС вече имат съотношение на дълга над 100%, включително Франция, както и южните държави Гърция, Италия, Португалия и Испания. Другите две са Белгия и Кипър.
Ръководителят на Ifo Клеменс Фюст смята, че нарастващият държавен дълг представлява „голям риск“. Въпреки това според него „има смисъл да се обсъждат реформи на фискалните правила, но този дебат не трябва да се ограничава до смекчаване“. „Нуждаем се от баланс между повече свобода на действие и повече фискална дисциплина“, казва той пред Handelsblatt.
„Преди всичко е важно да се предотврати възможността отделни държави да прехвърлят тежестта на дълговете си върху общността, например като се нуждаят от помощ в следващата криза, тъй като са влезли в нея с големи дългове“, каза още икономистът.
Неговото предложение е да се комбинира промяна в правилото за дълга с „изискване за капиталова адекватност за банките, които държат големи количества държавни облигации на собствената си държава“. Това ще доведе до „по-голяма диверсификация на банковите портфейли и ще улесни преструктурирането на държавните облигации в случай на свръхзадлъжнялост“.
Само няколко държави се запътват към намаляване на дълга
Проучването на IW показва, че подобни случаи на свръхзадлъжнялост със сигурност са възможни. В проучването се прогнозира възможното развитие на публичния дълг във Франция и четири южноевропейски държави през следващите 20 години – периодът, в който съгласно Пакта за стабилност държавите от ЕС трябва да намалят частта от публичния си дълг, която надхвърля 60% от БВП.
Проучването се основава на три сценария. Първият продължава с фискалните данни и стойностите на растежа, прогнозирани от Международния валутен фонд (МВФ) за периода 2026-2041 г. Вторият сценарий предполага, че икономическият растеж и фискалното управление на страните ще продължат да се развиват както в периода от 2016 г. до 2019 г., предшестващ коронавируса.
Третият допуска, в най-лошия случай, че развитието на периода 2012-2019 г., белязан от дълговата криза в еврозоната, ще се пренесе в периода 2027-2041 г. Моделите отчитат демографските ефекти и вероятното развитие на лихвените проценти.
Резултатът: според проучването Португалия би могла да намали съотношението на дълга си от сегашните 131% от БВП до 74% в най-добрия случай до 2041 г. Според проучването Гърция, която в момента е най-задлъжнялата страна в ЕС със съотношение 207%, може да намали дълга си до 139% от БВП до 2041 г.
И двете страни ще се възползват преди всичко от силния икономически растеж и приетата фискална дисциплина, която води до високи първични бюджетни излишъци. Гърция е в сравнително благоприятна позиция и поради структурата на дълга си: над 75% от дълга ѝ е към публични кредитори като Европейския механизъм за стабилност. Лихвените проценти по заемите са ниски, а падежът им продължава до 2070 г.
Според проучването другите три държави нямат изгледи да намалят съотношението на дълга си през следващите две десетилетия. Дори при най-добрия сценарий съотношението на дълга на Франция се очаква да нарасне от 116% на 123% през 2041 г., на Италия – от 155% на 167%, а на Испания – от 120% на 134%. Основните причини за това са слабите първични салда и, особено в случая на Италия, ниската динамика на растежа и бързото застаряване на обществото.
Проучването показва, че нито една от петте държави, дори и в най-оптимистичния случай, няма да успее да намали публичния дълг до 60% от БВП в рамките на 20 години. При най-благоприятни условия Португалия ще се нуждае от поне 25 години, а Гърция – дори от 43 години. Франция, Италия и Испания дори няма да се доближат до целта, а ще се отдалечат от нея.
