Джордж Харисън
Музикант, композитор, член на „Бийтълс“, /1943– 2001/
Произход: Англия, средна класа
Образование: държавно училище, Ливърпулски институт /незавършен/, самоук китарист
Интереси: музика, религия
Най-известни песни: с „Бийтълс“ – „Докато моята китара нежно плаче“, „Нещо“, „Изгрява слънце“, „Аз, на мене, мой“, соло кариера – „Бангладеш“, „Моят мил Господ“
Признание: Рицар на Британската империя
„Нещо в начина, по който тя се движи, ме привлича, както никоя друга любов” – пее Джордж Харисън в Something. В тази песен е целият той – лирична душа, леко отнесено момче, прекрасен композитор и фантастичен, но пестелив китарист.
Джордж Харисън е роден през 1943 г. в Ливърпул. Баща му е шофьор на автобус, майка му – продавачка. Корените на рода са в 12 век – предците му са нормански рицари. Майка му обича музиката и, докато е бременна, слуша Радио Индия с мистичните звуци на ситар. А после точно Джордж внася странните източни инструменти в рокендрола.
На 13 той получава откровение – чува Heartbreak Hotel на Елвис. И рисува китари в тетрадката – доживотна любов, нищо че свири на още 25 инструмента. Първата му китара е акустична и струва 3.10 лири, Джордж я изучава по метода проба – грешка, но на 14 е готов за повече. В автобуса среща Пол, който го запознава с Джон, а той го чува да свири и го взима.
Скоро Джордж, черна овца в училище заради дънките и дългата коса, напуска и се отдава изцяло на музиката. Следват мътните времена на „Бийтълс” в Хамбург и първият му сексуален контакт. На финала другите трима, които уж спят, ръкопляскат, а Джордж, освен в китарите, цял живот е влюбен и в жените.
Въпреки това, заглавието на първата самостоятелна композиция на Джордж Харисън, появила се в With the Beatles, е „Не ми досаждайте“. То се отнася за тълпите девойки, които го преследват. Не, че не му харесват, но иска време и за себе си, да мисли, да твори.
В следващите албуми той има една, две, до три композиции и то след борба. Джон и Пол са снизходително-покровителствени към бебето на групата, но въпреки проблемите момчетата се харесват, обичат, не могат един без друг, както свидетелства Пати Бойд, първата съпруга на Харисън.
Те се срещат през 1964, на снимките за Help, той я кани на среща, тя отказва – има гадже. „Това е Джордж Хорисън, всички мечтаем за него, нямаш право да отказваш”, поучава я приятелка. И Пати излиза, но усеща не само меда, а и жилото на славата – ревниви фенки пишат заплашителни писма и я атакуват на улицата. Младата красавица става и център на велика любовна история – освен за Something, I Need You и други песни на Джордж, тя е муза и за Wonderful tonight на Ерик Клептън и впоследствие дори се жени за него.
През годините с Пати, Харисън все повече се увлича от източни философии, чете „Дао дъ дзин”, „Бхагават гита” и посяга към екзотичния ситар. Другите приемат с удоволствие този принос в звученето на групата. Той дори успява да ги заведе в Индия, но резултатът е лош.
Връщат се през 1968 и записват „Белия албум”. В него Джордж участва с вълшебната композиция While my guitar gently weeps. Но скоро всичко се разпада, светът остава без „Бийтълс” и е тъжен, а те са доволни, че са се отървали един от друг.
I me mine, „Аз, на мене, мой” – тази песен на Харисън е последната композиция изобщо, която „Бийтълс” записват заедно. Тя излиза през 1970 в Let It Be и казва истината – те вече не са съмишленици, а егоисти, от които чуваш само „аз, на мене, мой”. Това е необичаен подход за търсене на смисъл в английския език, но традиционен в хиндуизма. В „Бхагават гита” пише: „Завинаги свободни са тези, които се откъсват от его-клетката „аз, на мене, мой”, за да се слеят с Бог”. И Джордж уточнява: „I me mine е проблемът на егото”. Той го мъчи цял живот – и дори автобиографията му е озаглавена I me mine.
Джордж Харисън първи от „Бийтълс” издава два самостоятелни албума още преди разпада на групата. Те са изцяло инструментални и нямат особен успех, но през 1970 излиза All Things Must Pass, троен албум, най-успешният в соловата му кариера. Бен Гърсън го описва в Ролинг стоун: „Вагнеровски, Брукнеровски, музика на планинските върхове и огромните хоризонти”. А Харисън казва: „Това ми помогна да продължа след „Бийтълс”. Това беше моят начин да се отърва от групата и да тръгна по собствения си път”.
Голяма част от композициите в албума са още от времето на „Бийтълс”, но отхвърлени от Ленън-Маккартни. Албумът е базисен за Джордж със звука на слайд-китарата и духовното търсене, пропило и саунда, както и с текстовете. Тук е и една от най-великите му композиции – My Sweet Lord. Тя обаче му носи и много неприятности – съдят го за плагиатство, Харисън твърди, че вдъхновението е от религиозния химн O Happy Day, но съдът приема, че плагиатство има, макар и „подсъзнателно”.
Така или иначе, My Sweet Lord е основен хит на концерта за Бангладеш, който Харисън организира през 1971 – според Ролинг стоун първият благотворителен концерт от такъв мащаб. Той е в Медисън Скуеър Гардън, с големи музиканти, излиза албум „Бангладеш”, а едноименната песен на Джордж се определя като „едно от най-убедителните музикални изявления в историята на музиката изобщо”.
В следващите 30 години, до смъртта си през 2001, Харисън участва в различни проекти, но често зарязва сцената и се отдава на градинарство и бързи автомобили. Отдавна не е бедното, недоучило момче от ливърпулските общински жилища. С „Бийтълс” става рицар на Британската империя, има и много признания за соловата си кариера. Живее във викторианско имение край Темза със 120 стаи, а Пати си спомня: „Дори когато Джордж беше в къщи, често не можех да го намеря, за да се видим”.
Пати започва да губи Джордж, когато той се хваща сериозно с хиндуизма, но редува медитации и молитви с диви нарко-алкохолни купони. И жени. Една вечер пияният Рони Ууд обявява, че ще спи с Пати, а пияният Джордж отвръща че той пък ще спи с неговата Криси. Така и става. Но чашата прелива заради историята на Джордж с Морийн, жената на Ринго Стар, а след раздялата с Пати, той се жени за мексиканката Оливия.
През 1997 Харисън е диагностициран с рак на гърлото и казва, че това е предупреждение от Бога. След две години шизофреник прониква в имението и с нож му нанася към 40 рани. Спасява го Оливия, която поваля нападателя с ръжен. Джордж е смазан. Раните зарастват, но стресът води до рак на белите дробове. През юли 2001 лекарите виждат, че туморът е плъзнал и в мозъка, а лечението е неуспешно. На 12 ноември тримата живи от „Бийтълс” – Джордж, Пол и Ринго, правят прощална вечеря с много шеги и смях през сълзи. 17 дни по-късно Джордж умира – само на 58. Тялото му е кремирано, а прахът пръснат в Индия.
Приживе Джордж Харисън няколко пъти казва: „Имам две големи постижения в живота си – успях да се присъединя към „Бийтълс” и успях да се отърва от тях”.
