НАТО и Европа добре разбират разнопосочните сигнали от България в контекста на украинската криза и не възлагат особена роля на България в нея. Политиката и обществените мнения, наложени от предишни правителства, блокира усилията за сериозен пробив на сегашни и бъдещи управления по въпроса за Северна Македония и поставя Министерски съвет в зависимост от президентството по външно политически проблеми. Това коментира политологът Георги Киряков в ефира на предаването „Клуб Investor“ с водещ Ивайло Лаков.
„Заради разнопосочните сигнали от президентството, Министерство на отбраната, и Министерски съвет, Кирил Петков е толкова объркан в момента, че не можа да се сети каква позиция да заеме за Украйна.“
България няма близка перспектива за влизане в Шенгенското пространство, тъй като всички приказки в тази посока служат предимно за „даване на надежда на управляващите в например България“ от ЕС.
„Това е като подхвърляне на кокал, за да сме вероятно по-податливи за позицията си за Северна Македония. Западните Балкани са от ключова важност не само за ЕС, но и за САЩ, и за това има сериозен натиск.“
По реакциите след посещението на премиера Кирил Петков в Северна Македония може да съди, че проблемите със Западните Балкани няма да се решат по време на това правителство в България, смята Киряков. „Има сили и в двете държави, които са твърдо против каквито и да е отстъпки по каквито и да е от ключовите теми.“
Политиката и обществените мнения, наложени от предишни правителства, блокира усилията за сериозен пробив на сегашни и бъдещи управления, добави той. „Европейците ще продължават да не могат да разбират българската позиция и българското вето.“
Заради служебните правителства и обществените нагласи за „силен лидер“, президентът Румен Радев съсредоточи огромна власт в себе си и има основна роля в споровете за Северна Македония.
„На него ще се залагат надеждите на българите за някаква промяна, която няма как да се случи. Това означава, че стабилността на сегашното правителство е на критично ниско ниво.“
Управляващите не успяват да консолидират експерти около себе си и не могат да ръководят екипа на Министерски съвет, коментира Киряков първите месеци на новата коалиция.
„Виждам няколко министри, които знаят какво правят и започнаха да действат от ден първи. Кирил Петков си действа паралено с неговите приближени и опитва да прокарва някакви политики, а от друга страна тихо и кротко министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов и министърът на транспорт Николай Събев си вършат техните работи. Има някакво парцелиране на Министерски съвет и на управлението, което е абсолютно безполезно.“
Единствено коалиционното споразумение може да спре различните министри и лидери на партии да действат „феодално“ и да взимат погрешни решения.
Ролята на Украйна е сведена до минумум в конфликта по нейната граница с Русия и служи предимно за поле на изказване на мнения от страна на САЩ и Русия. Дори изпращането на военна помощ от страни като Великобритания е символично, тъй като не можа да се сравнява със струпаните войски на руска и беларуска територия.
„Поне до ерата Меркел имаше различно отношение към Русия от страна на Германия. Новият играч в Германия (канцлерът Олаф Шолц) тепърва навлиза в тези теми и изполва политическите и геополитическите инструменти, с които разполага, за да налага своята гледна точка – тук Европа липсва.“
Франция на Макрон се опитва да се намеси в този диалог, както и Великобритания, която действа вероятно по инициатива на САЩ, каза Киряков.
„НАТО има някаква роля, но тя е на смокиновият лист на САЩ за действия в региона.
Страните от Източна Европа нямат единен подход спрямо Русия, което само облагодетелства Кремъл.
„Това е един подход на Владимир Путин – да няма единство в ЕС.“
Напрежението около Украйна само измества фокуса на САЩ от Китай и „това може да е част от още по-голяма геополитическа игра, в която Русия и Китай са съюзници с цел отслабване и изтласкване на САЩ от Тихоокеанския регион“, каза Киряков.
„Украйна е разменна монета – украинските граждани нямат никаква дума, украинският президент няма никаква дума. Всичко е геостратегическа игра, на която се пробват ходове за търсене на по-добра позиция.“
Русия вероятно не залага в дългосрочните си стратегически планове газопроводът „Северен поток 2“ да заработи, смята Киряков. Страната може да изнася своя газ по „Северен поток 1“ и по очаквания тръбопровод към Китай, така че може да си позволи да жертва новата връзка с Германия.
Спирането на зависимостта на Европа от руски газ и петрол – един от приоритетите, заявени за френското председателство – е трудно постижимо, а и само може да направи континента зависим от LNG от САЩ и волатилността на пазарите.
„На Европа ѝ беше удобно да се възползва максимално от тези икономически и търговски взаимоотношения с Русия.“
Освен САЩ, в момента няма други алтернативи, тъй като газовите връзки с Азербайджан не са готови, напомни Киряков.
Никой няма да позволи на Европа да постигне стратегическа автономия от ресурсите на Русия и военната защита на САЩ, смята той. Европа иска да се отдръпне от битката между Китай и САЩ и да не се намесва в отношенията между Русия и Китай, а САЩ си „търсят външен враг за утвърждаване на отслабената им роля.“
В коментар за целите на френското председателство на ЕС, Киряков заяви, че обявеното желание за постигане на минимална работна заплата в съюза няма да вдигне доходите в страни като България, тъй като ще се взимат предвид спецификите на отделните държави, а и плановете са за „минимална ставка“.
„Няма как да се постигне в рамките на ЕС консенсус за въвеждане във всички страни на единна минимална ставка.“
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
