ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 117, 1980 година
С БЕРОЙЦИ В ИСТАНБУЛ
„ЩАСТРИЛИВИЯТ ЖРЕБИЙ НА РАУШ ● ГОЛЯМАТА ПРЕМИЯ СТАНА МИРАЖ ● ПОБЕДАТА ИМА ВИСОКА ЦЕНА, НО ПОДЦЕНЯВАНЕТО Е ОПАСНО ● НЕОБХОДИМА Е ПОБЕДА И НА НАШ ТЕРЕН
Доскоро в нашата южна съседка Турция политическият бандитизъм не само разстройваше спокойния ход на живота, но всеки ден причиняваше смъртта на десетки граждани, между които и невинни хора. Според официалните хроники на средствата за масова информация крайно левите екстремисти (маоисти) и крайно десните сили водеха кръвопролитни битки из улиците и площадите на Истанбул, на които се сложи край с един военен преврат без всякакви конфликти и пушечни изстрели. Всичко това си е вътрешна работа на една суверенна държава, но обстановката все още беше неясна, когато автобусът на „Берое” с футболния отбор премина граничния пункт при Капитан Андреево и стъпи на турска територия.
Нашето любопитство беше напълно естествено, защото всички се губехме в догадки. Чакахме пред паспортната служба, а по асфалтираната площадка патрулираха войници с каски на главите и автомати в ръцете. Но не се чувстваше никакво напрежение, защото цивилни и формени мъже дружески ни махаха с ръце. Предстоящата футболна среща на „Берое” с един от лидерите на турската елитна група „Фенербахче” будеше голям интерес. Още на границата в ръцете ни попадна един брой от вестник „Хюриет”, където с едри заглавни букви беше отбелязана голямата загуба на нашия отбор от ЦСКА „Септемврийско знаме”. Имаше цветни илюстрации на моменти от мача. В кратък текст се поясняваше, че сега както привържениците, така и футболистите на „Фенербахче” са по-спокойни, защото противникът е значително по-слаб. Дори старши-треньорът на домакините Рауш (от ГФР) високопарно беше декларирал в печата, че „ако не елиминираме „Берое” в първия кръг за купата на УЕФА, аз трябва да си замина на Германия”. Очевидно този тевтонски потомък си беше внушил, че е изтеглил най-щастливия жребий.
В автобуса влезе служител от паспортната служба с цъфнала усмивка под черни въгленови мустаци.
-А-аа! ЦСКА – и с пръстите на ръцете си илюстрира седем на нула. – А „Фенербахче” – чок – и посочи десетте си пръста.
Посмя се още малко добродушният служител, после смени маската на иронията от лицето си, сложи печат на документите и рече:
-Комшу, комшу! – тупна шофьора по рамото. – Бон шанс, окей!
Автобусът се плъзна по гладкия асфалт, а пред погледа ни се ширна безкраят на полска равнина, над която трептеше есенна мараня. Трудолюбивите селяни прибираха реколтата от пролетния посев и в далечината се мержелееха белите фереджета на жените. Навсякъде по кръстопътищата и населените места патрулиращите военни и полицията по автомобилния контрол спираха леки, товарни коли, автобуси и правеха проверка на документите. Още от далече първият войнишки пост размахваше червен флаг, но щом наближавахме, даваше знак с ръка да продължим. До Истанбул на нашия автобус беше осигурена зелена улица.
Към 13 часа пристигнахме в Истанбул и влязохме в просторното фоайе на хотел „Мачка”. Както и при други подобни случаи, тук чакаха нетърпеливи журналисти и фоторепортьори. Очевидно спортното разузнаване беше свършило добра работа. Обект на внимание бяха з.м.с. и капитан на отбора Петко Петков, както и старши-треньорът Иван Танев. Не избегна и окото на обектива и вратарят Костов, който не срещата с ЦСКА „Септемврийско знаме” беше пропуснал седем гола.
-Какъв ще бъде изходът на срещата? – питаха те, но не беше трудно да доловим зле прикритите нюанси на иронията във всеки въпрос. Дори някои турски колеги питаха не за да узнаят нашето мнение, а за да илюстрират високомерие, защото нашите футболисти не вдъхваха голямо доверие. Не бяха облечени екстравагантно. Те бяха скромни не само по външен вид, а и по държането си, докато всяко движение на „звездите” от „Фенербахче” из улиците на Истанбул се следи не само от запалянковците, но и от всички спортни журналисти. Те осведомяваха обществеността за всяка тяхна проява, пишеха пикантни истории.
Следобяд на тренировката присъствуваха също много коментатори, репортьори от телевизията с камери в ръце и десетки привърженици на местния отбор.
-Какъв ще бъде резултатът? – питаха Петков, но той беше лаконичен:
-Ако аз знаех какъв ще бъде резултатът предварително, нямаше да бъда тук…
Питаха и мен, други мои колеги, но всички дигахме рамене и се оправдавахме с факта, че не познаваме играта на домакините.
„Фенербахче” е един от най-старите спортни клубове в Истанбул. Той е основан още през 1907 г. и щедро се финансира от най-богатите хора на града. Фабриканти и банкери внасят в касата му по 15-20 милиона лири. Носи името на едноименния квартал, което означава „градината с фара”. В клуба са застъпени десетина спортни дисциплини, но водеща роля играе футболът. Отборът многократно е бил шампион на страната и носител на националната купа. Той има най-много привърженици, което пролича и на стадион „Исмет Иньоню”…
Късно през нощта, преди деня на срещата, телефонен звън ме събуди:
-Обажда се генералният консул на НРБ Аргир Константинов. Искам да поговоря с ръководителите на спортната група.
Обясних му, че са на прием, даден от президента на „Фенербахче”, че тук е само старши-треньорът Иван Танев.
-Добре, ще поговоря с треньора.
Воден от своя патриотичен дълг, нашият генерален консул в кратък разговор каза всичко, което е необходимо на един треньор. Преди да тръгнем към стадиона, неговите думи бяха повторени пред футболния отбор
Илюстрирам този факт, защото и сега съм убеден, че те подействуваха като допинг.
В деня на срещата утринните вестници отново излязоха с цветни илюстрации и обширни репортажи, в които се долавяха отсенки на надменна гордост. В публиката и играчите на домакините имаше такава психологическа наслада, че дори и най-малолетните жители на Истанбул бяха уверени в победата на „Фенербахче”. Ние вече знаехме от печата, че неотдавна ръководството на този богат спортен клуб е закупило от „Зонгулдак” халфа Иса за „скромната сума” 22 милиона лири. За съжаление този футболист не показа игра за 22 гроша. Освен това, както писа турската преса, ръководството на „Фенербахче” обещаваше по 25 000 лири на всеки играч след победата над „Берое”. Твърде съблазнителна премия…
Самочувствието е необходимо за всеки футболист, когато излиза на терена. То е необходимо на целия отбол. Но когато това самочувствие няма реално покритие, то става илюзия или по-скоро един мираж в далечината.
Играчите на „Фенербахче” излизаха самоуверени на терена, много скоро се убедиха, че премията е един мираж, който се отдалечаваше от тях. Няма да правя нов коментар на играта. Искам още веднъж да подчертая, че целият отбор на „Берое” игра безпогрешно, като едно цяло. Безпогрешен беше и Костов на вратата, който парира много удари и принуди репортьора, предаващ срещата по радиото, да попита: „Този ли е вратарят, който пропусна седем гола, отбелязани от ЦСКА?”
Срещата се състоя пред много темпераментна публика. Френетичните викове и биенето на тъпани заглъхнаха само за миг, когато Валентин Пеев отбеляза победния гол. Домакините също насочиха много удари към нашата врата, но бяха безопасни. Само един от тях срещна напречната греда. Към края на срещата същата тази темпераментна публика започна да скандира твърде обидни, дори цинични лозунги по адрес на своите привърженици и беше принудена да изпрати победителите с ръкопляскания. Съдията на терена Милченко от Съветския съюз ръководи обективно.
Късно през нощта след мача нашият генерален консул пак дойде в хотела да сподели радостта си от победата на нашите футболисти. На следващия ден вестниците макар и с прикривано „прискърбие” отбелязаха, че победата на беройци е напълно заслужена, защото са показали по-зряла и по-резултатна игра. Обикновени граждани, дори и деца ни поздравявах и викаха „браво”. Впрочем би трябвало да се подчертае и този факт, че навсякъде ни посрещаха радушно, дружелюбно и подчертаваха желанието си да поддържаме добросъседски отношения, да живеем в мир, това, което е мечта на всички народи по света.
На 1 октомври предстои реваншът на наш терен. Цената на победата в Истанбул е много висока. Нека напомним, че голът, отбелязан на чужд терен, се удвоява. Но нищо не бива да успокоява отбора на „Берое”, който трябва да постигне нова победа и да продължи борбата в турнира на УЕФА.
Руси ЙОВЧЕВ
С БЕРОЙЦИ В ИСТАНБУЛ
