Инвестиции в подобряване на железопътния транспорт, в създаването на паркове от батерии за съхранение на електроенергия и в геотермална енергия. Това са част от променените проекти в Плана за възстановяване и развитие на България, стана ясно по време на обществени обсъждания на промените в плана.
Преработването му се наложи след като Европейската комисия върна изпратения през октомври вариант със забележки. Най-голяма част от тях бяха в секторите енергетика и върховенство на закона, съобщи тогава служебният вицепремиер Атанас Пеканов, който отговаряше за плана в двете служебни правителства.
Кабинетът на Кирил Петков подготво промени, част от които бяха представени на обществени обсъждания с браншови и синдикални организации в петък. Представените промени бяха в секторите енергетика, транспорт и здравеопазване. По време на обсъжданията промените бяха представени от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев и експерти от ресорните министерства.
В областта на енергетиката се предвижда финансиране на паркове от батерии за съхранение на енергия. Този проект цели балансиране на енергийната система, каза министърът на енергетиката Александър Николов. Управляващите планират изграждане на завод за батерии в района на Стара Загора.
“Независимо колко зелена става Европа, подобен тип балансиране ще се търси, а ние ще разполагаме с един от първите заводи, от които Европа ще се нуждае. Така ще намалее износът и енергията ще се съхранява в системата”, каза Николов в петък.
Освен това ще се разшири финансирането за проучване на геотермални източници. От плана отпада финансирането за парогазови мощности и инфраструктура за пренос на водород и природен газ.
Николов и Василев потвърдиха, че България не е поела ангажимент за затваряне на ТЕЦ “Марица Изток 2”, но се е ангажирала да намали емисиите на въглероден диоксид и да затвори енергийните мощности, които не отговарят на екологичните стандарти.
В областта на транспорта ще се финансират няколко проекта, от които повечето са в железопътния транспорт. Един от тях е за купуване на вагони и мотриси за крайградски железници в големите градове, които да разтоварят автомобилния трафик. Освен това се предвижда купуване на 20 електрически влака за дълги разстояния, които ще могат да развиват скорост до 200 км/ч за дълги разстояния, които ще обслужват 14 дестинации във всички части на страната. Ще бъдат купени и 18 електрически локомотиви за маневрени дейности в депата.
Ще се финансира и въвеждане на европейска система на управление на железопътната дейност (ERTMS) в отсечката Русе – Каспичан. Такава система не би позволила трагедията, която стана в Хитрино, каза Виктор Чаушев, съветник на министъра на транспорта и съобщенията, по време на представянето. Ще бъде осигурено и допълнително оборудване за електрическите локомотиви, които да използват системата ERTMS.
Със средствата от плана за възстановяване ще бъде финансирано и удължаването на третата линия на метрото в София от жк “Хаджи Димитър” до жк “Левски”.
В областта на здравеопазването проектите включват промяна на системата за спешна помощ 112, за доставка на шест медицински хеликоптера и доставка на медицинска апаратура за болници, лаборатории и заведения за извънболнична помощ.
Планът за възстановяване беше предаден от българското правителство на 15 октомври. Ден по-рано Министерският съвет го одобри, след като няколко пъти беше отлаган и преработван в последната половин година. Препоръчителният срок за изпращането на плановете беше края на април 2021 г., но правителството на ГЕРБ отказа да изпрати в Брюксел плана, който беше подготвило.
Планът за възстановяване предвижда проекти, по които България да получи 12,9 млрд. лева.
