Размина ли се войната? Този въпрос изглежда за един милион долара, след като във вторник Русия обяви, че изтегля част от войските си от районите близо до границата с Украйна. Новината не беше потвърдена незабавно от независим източник, така че въпросът дори си повиши цената.
Няколко експерти от Русия, Украйна и България във вторник предложиха своя обща прогноза: както и да свърши сегашната криза със струпването на войски, за Русия е само въпрос на време да постави отново Украйна под заплаха.
Конференцията, в която участваха експертите, е замислена от по-отдавна от Центъра за изследване на демокрацията в София, но тя се проведе точно в деня, в който се случиха две събития с противоположно значение. Русия хем обяви, че изтегля част от войските си, хем прие апел за признаване на независимостта на два украински района – този в Донецк и този в Луганск. Тези райони са под контрола на проруски сепаратисти още от 2014 г. и се подпомагат от Москва.
Според експертите такова признаване може да бъде последвано от разполагане на руски военни там.
Това може да реши вътрешните проблеми на Путин и той да обяви победа.
„Това може да реши вътрешните проблеми на Путин и той да го обяви като победа“, каза руският външнополитически експерт Юрий Фьодоров.
Конференцията се проведе онлайн под името „Русия срещу Украйна и НАТО. Какво следва?“ В нея участваха бивши украински министри, представители на преследваната от Кремъл руска опозиция, експерти от неправителствени организации от Украйна и България.
Част от участниците в дискусията смятат, че целта на Русия е да дестабилизира Украйна като използва военната заплаха. Затова според тях е ключова реакцията на Запада – дали той ще има единна и твърда позиция и дали ще санкционира действията на Москва, или ще запази мълчание.
Ще има ли война
Струпването на руски войски и военна техника до границата с Украйна предизвика опасения от военен конфликт, но според Андрей Загороднюк, който беше министър на отбраната на Украйна между 2019 и 2020 г., мащабна военна операция на Русия в Украйна е малко вероятен сценарий. Същото се отнася и за евентуален опит за нападение над столицата Киев.
„Най-големият риск за нас е Донбас“, каза той по време на конференцията.
Той обърна внимание и на струпването на руски военни кораби в северната част на Черно море, които по думите му затрудняват движението на търговските плавателни средства и така блокират доставките до Украйна.
Хибридната заплаха вече е в ход.
Подобна беше позицията на Михайло Самус, директор на Мрежата за изследване на геополитиката от Украйна, която също участваше в организацията на конференцията. Според него руската заплаха цели да предизвика икономическа и политическа криза в Украйна.
„Русия се подготвяше украинците да започнат да се паникьосват, това да предизвика протести и политическа нестабилност“, каза той. „Хибридната заплаха вече е в ход.“
Какво ще стане с Източна Украйна
Не може да се очаква обаче руският президент Владимир Путин да нареди изтегляне на руските войски, без да е постигнато нещо, което да се представи на вътрешнополитическата сцена като победа, каза по време на дискусията Велизар Шаламанов, бивш служебен министър на отбраната на България.
Според него е възможно Русия да признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики на сепаратистите в Източна Украйна.
Във вторник долната камара на руския парламент прие резолюция, с която призова Путин да признае независимостта на областите, контролирани от подкрепяните от Кремъл сепаратисти. Досега международната общност, включително и самата Русия, ги смята за част от Украйна.
Подобен сценарий очерта и външнополитическият експерт Юрий Фьодоров.
Андрей Загороднюк и Юрий Фьодоров посочват 20 февруари като ключова дата, след която вероятно ще стане ясно какви са намеренията на Русия в краткосрочен план. Тогава приключват съвместните военни учения с Беларус, които се провеждат близо до украинската граница и с които Русия обяснява присъствието на многохилядна армия.
„Ако не се оттеглят, военната агресия ще е неизбежна“, каза Фьодоров. „Войските не могат да бъдат държани безкрайно дълго в бойна готовност в палатки и лагери. Може или да бъдат изпратени в бой, или да се приберат“
Украйна между чука и наковалнята
Украйна не за пръв път е заплашена от руска агресия. През 2014 г. Москва анексира полуостров Крим. Оттогава Кремъл подкрепя сепаратистите в Източна Украйна. Защо Киев е винаги под прицел? Според бившия зам.-министър на енергетиката на Русия Владимир Милов, причината е, че Украйна е на фронта между демократичния свят и авторитарните режими.
Путин е ядосан, защото не е вкарал Украйна в своята сфера на влияние.
„Има картел на авторитарни лидери, които са започвали война срещу демократичния ред, базиран на правила“, коментира той. „Путин е ядосан, защото не е вкарал Украйна в своята сфера на влияние. […] Той е много недоволен, че Украйна е демокрация. Че не е избрала пътя на диктатурата“
Бившият външен министър на Украйна Володимир Огризко също смята, че страната му е „бойното поле“ в противопоставянето между демократичния свят и авторитарните режими. Според него е ключово демократичните държави да застанат зад Украйна, ясно да кажат, че тя е жертва на руска агресия и да наложат санкции.
Според Андрей Загорднюк реакцията на Запада на действията на Москва ще предопредели поведението на Русия занапред. „Ако има реакция и последствия, те ще се въздържат да го правят отново, ако няма – е само въпрос на време.“
