Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
Окончателното приемане на държавния бюджет за текущата година традиционно е бавен и протяжен процес, особено на финала, когато текстовете се гласуват на второ четене в парламента.
План-сметката за 2022 г., която трябва да влезе в сила от 1 април, не е изключение. Дебатите започнаха още в 9 сутринта със самото наименование на законопроекта, като от ГЕРБ се заядоха, че това трябвало да бъде „закон за базов бюджет“, защото не е с хоризонт от една календарна година, а само 3 месеца, докато бъде приета и анонсираната от коалицията актуализация през юни.
На председателя на ресорната Комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански (ИТН) му отне повече от час само да изчете всичките над 112 предложения на депутатите за промени в приходната и разходната част от разчетите. Естествено основна част от постъпилите искания бяха на ГЕРБ-СДС, които още в началото на годината обещаха да съсипят от критики бюджета на финансовия министър Асен Василев и определиха разчета като „разточителен“ и „проинфлационен“ .
От опозицията се обединиха и около тезата, че приходите в разчетите са подценени. От ДПС прогнозираха, че в хазната тази година ще влязат поне с 1 млрд. лв. повече от планираното и призоваха тези пари да бъдат директно насочени към хората, а да не се чака актуализацията.
Над 4 часа продължи дебатът около парите за общините. Наложи се Каримански да напомни, че ако всички искания за увеличение на субсидиите за дадено населено място бъдат уважени, това ще увеличи до 70% от БВП дела на разходите, които се преразпределят през бюджета (бюджетното правило преразпределението да не надвишава 40%, бел. ред.).
От ГЕРБ-СДС поискаха повече пари за малките населени места, в т.ч и за заплати, поставиха въпроса и за повече пари за ремонт на общинските пътища. Сред основните теми на дебата бяха и средствата за Северозападния регион и парите за общински пътища в област Монтана.
Депутатите успяха да се скарат и за бюджетите на БНР и БНТ, тъй като след корекция между двете четения от управляващото мнозинство решиха да намалят парите на БНТ с два милиона лева, един от които да отиде за БНР за финансиране на симфоничния оркестър.
Сутринта почти целият кабинет присъстваше на заседанието, включително и министър-председателят Кирил Петков. Към момента в залата е единствено Асен Василев. Същинската част по гласуването на конкретните предложения започна 10 часа след началото на дебатите. От ГЕРБ-СДС дадоха всичко от себе си, за да разводнят дискусията и да удължат времето, въпреки че когато бе приет последният бюджет на кабинета „Борисов“, от партията се ядосваха на БСП, че прави абсолютно същото.
От трибуната бившият финансов министър Кирил Ананиев предупреди, че страната ни е застрашена от европейска процедура по свръхдефицит заради разхлабената фискална политика на новия кабинет.
„По-високият структурен дефицит и по-високото отрицателно салдо на сектор „Държавно управление“ може да доведе до процедура на свръхдефицит от Европейската комисия. Ако не се предприемат дискреционни мерки, това може да отдалечи нашата страна от членство в еврозоната“, каза той.
Асен Василев не остана длъжен и опроверга евентуалният свръхдефицит и изрази увереност, че допълнителните дългове ще бъдат използвани за инвестиции, а не за социални разходи.
„Заемите, които България взема, са по-малко от заемите, които бяха заложени в миналогодишния бюджет, ако махнем рефинансирането. Заемите, които са предвидени в този бюджет, са горе-долу половината от капиталовите инвестиции, предвидени в този бюджет“, каза Василев.
В крайна сметка към 22 часа бе приет чл. 1 от законопроекта, в който са описани приходите, разходите, трансферите и основните политики.
Депутатите решиха да увеличат парите за БАН с 20 млн. лв., като намалят с толкова парите за Висшия съдебен съвет (ВСС). За саниране и ремонт на студентски общежития ще бъдат дадени 35 млн. лв. По искане на „Демократична България“ за развитие на българистиката зад граница, чрез осигуряване на по-добри условия за командированите преподаватели в средни и висши училища в чужбина и за допълнително финансиране на неделните училища зад граница ще бъдат дадени 4,8 млн. лв. Допълнителни 20 млн. лв. ще бъдат дадени за повишаване на заплатите на преподавателите в държавните университети. Предложението дойде от Румен Гечев от БСП. Финансовият министър обясни, че допълнителните средства няма да увеличат дефицита и 10 млн. лв. ще бъдат осигурени от бюджета на МОН, а другите 10 млн. лв. – от план-сметката на МРРБ.
Депутатите одобриха и допълнителни средства за музеите и художествените галерии в размер на 12 млн. лв.
352 млн. лв. ще отидат за осигуряване на подкрепа на персонала на първа линия, пряко ангажиран с дейности по предотвратяване разпространението на COVID-19, включително за поставяне на ваксини на здравно неосигурени лица за шест месеца. Депутатите приеха 25 млн. лв. да отидат за субсидии за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм.
За дейности по въвеждане на споделени услуги в държавната администрация ще бъдат платени 5,4 млн. лв., а за структурни промени, в т.ч. за изплащане на обезщетения на персонала в публичния сектор, както и за увеличение на възнагражденията на персонала след извършени структурни промени ще бъдат отделени 297 млн. лв.
В областта на отбраната бе прието да бъдат платени 180 млн. лв. за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, вкл. и за съпътстващи разходи по придобиването му. Други 100 млн. лв. ще отида за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада
Основните параметри по разчетите засега остават без промяна.
Заложеният ръст на БВП за тази година е 4,8%, дефицитът ще достигне 4,1% (5,9 млрд. лв.) с Covid мерките и 2,5%, ако не се включват тези мерки.
Според първоначалните разчети общите разходи ще бъдат 63,2 млрд. лева, или 44,2% от очаквания размер на БВП.
По тези сметки разходите нарастват с близо 7 млрд. лева спрямо предварителния отчет за 2021 г., или с около 12,3%.
Приходите са заложени на ниво от 57,2 млрд. лв.
Заседанието на парламента продължи до 22.40 часа. Чл. 2 и 3 не бяха гласувани, като работата по приемането им, както и на целия законопроект, ще продължи утре.
*Обновена към 22.40 часа.
