Селищната могила край Хотница датира от V хил. пр. Хр. Тя има дебелина 6 м. Открита е
случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали в района, работниците изгребват пръст от едната страна на могилата и попадат на грънци и различни каменни сечива. През 1956 г е открито т. нар. Хотнишко златно съкровище. То е експонирано в Националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в Регионалния исторически музей във Велико Търново. В едно от помещенията в селищната могила археолозите откриват купчинка златни предмети с общо тегло около 350 гр. Намерени са 40 халки, изработени от златна тел, и 4 пластинки със странна форма. На пластинките чрез отвори – един по-голям в средата и 2 по-малки над него, символично са оформени лица. Предполага се, че това са окултни предмети, принадлежали на жреца и служили му за връзка с божества или като амулет. Намереното съкровище става известно на света с името Хотнишко златно съкровище.
Съкровищата на България: Хотнишко съкровище
