Изложба „Графични пейзажи“ се открива в залите за временни експозиции на Художествена галерия Стара Загора а днес от 18 часа, както ЗАРАТА писа. В нея ще бъдат показани 36 творби, които са част от фонда графична колекция на културната институция. Сред представените художници е Петър Морозов, за когото ви разказваме.
Петър Морозов е роден на 6 септември 1880 в Русе, починал на 22 януари. Участник е в Балканската и в Първата световна война. Председател на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931 – 1935).
Страстен любител на старините, художникът посвещава голяма част от творчеството си на исторически събития, на изгледи от величествени кътове от България, на манастири и църкви, стари улици и къщи, мостове и пазари, някои от които са притежание на Националния исторически музей (НИМ). Освен художествена, те имат и историческа стойност, защото са запечатали автентичния образ на много български старини, някои от които вече не съществуват.
След академията Морозов заминава на специализация в Париж. Престоят във френската столица изиграва голяма роля в усъвършенстването му като график. Точно с техниката на офорта и на неговата любима акватинта класикът остава най-известен и до днес. По-късно Морозов е изпратен отново в Париж и в Италия, където освен че се усъвършенства в графиката, овладява новата фоторепродукционна техника. Фотографията става едно от многобройните му поприща. Той става първият български фоторепортер, докато работи за ежедневника „Утро” /1912 г./. Публикува много статии в печата по проблемни въпроси на изкуството, отзиви за творби и изложби, откликва на актуални наболели въпроси от художествено естество. Той е прекрасен илюстратор и автор на заглавки на редица вестници.
Известен е с историческите си картини „Сянката на Самуила“, „Спасяване на Самарското знаме“ и „Хвърковатата чета на Бенковски“, „Първата целувка“, със стотици акватинти и офорти, с пейзажи на българските старини, битови и обредни сцени, с портрети на Христо Ботев, Иван Вазов, П. Славейков, Кирил Христов, цар Борис и царица Евдокия. Пионер на българската печатна графика. Въвежда цветната акватинта в България.
