Снимка: Dylan Hollingsworth/Bloomberg |
Когато картите в Кремъл се озоваха на масата, в Америка се изказа човек, който от много години се представя за голям познавач на руския президент Владимир Путин: Доналд Тръмп. В имейл до поддръжниците си бившият президент потвърждава, че познава руския президент „много добре“ и че Путин никога не би си позволил да постъпи по този начин по времето, когато самият Тръмп е бил в Белия дом.
Като президент обаче Тръмп направи всичко възможно, за да защити Русия от санкции, макар че понякога му се налагаше да се подчинява на натиска на Конгреса, който беше почти единен по въпроса. Сега обаче той охули „несъществените“ наказателни мерки на администрацията на Джо Байдън. Те не можели да попречат на Путин да завладее „огромно парче земя със стратегическо разположение“. Сега Путин получавал „това, което винаги е искал“, а освен това забогатявал заради високите цени на петрола.
Още по-голямо възхищение прозвуча в едно радиоинтервю. Тръмп разказва как в понеделник е видял по телевизията какво прави Путин и си е помислил: „Уау, това е гениално!“ Да се обяви за независима такава „голяма част от Украйна“ – „Колко хитро е това!“ Републиканецът бил особено впечатлен от съобщението на Путин за изпращане на „миротворци“ в Източна Украйна.
„Бихме могли да използваме нещо подобно на южната ни граница“, казва Тръмп, който се замисля за нова президентска кандидатура през 2024 г. „Това са най-силните мироопазващи сили, които някога съм виждал. Никога не съм виждал толкова много армейски танкове. Те ще пазят мира!“
По-късно Тръмп се оплаква в друг имейл, че „фалшивите медии“ са скрили призива му Германия да не сключва „сделка за газопровод“ с Русия. Всъщност в Америка за това се съобщаваше не по-малко, отколкото в Германия; повечето политици и от двете партии бяха съгласни с Тръмп по този въпрос. За всеки случай Тръмп се позовава на статия от 2018 г., озаглавена: „Тръмп удря Германия заради руския газопровод, нарича го „ужасна грешка“. Текстът е от сайта на руската държавна телевизия RT.
Реакцията на забележките на Тръмп в Съединените щати остана овладяна. Америка свикна Тръмп да възхвалява до небесата авторитарния Путин, от една страна, и да обявява, че го е спрял, от друга. За Тръмп това не е противоречие. Когато беше президент, той едва ли можеше да нахвали достатъчно и китайския лидер Си Дзинпин. Неговата логика: само той, Тръмп, е достатъчно хитър, за да се справи с такива хора, които не обръщат внимание на правилата, а подчиняват всичко на собствените си интереси.
Откритото възхищение на Тръмп от Путин все още го отличава от по-голямата част от избраните от партията му сенатори. Но на местно ниво неговата политика спрямо Русия остави дълбоки белези. През 2018 г., след година и половина от президентството на Тръмп, делът на привържениците на Републиканската партия, които смятат Русия за съюзник или приятел на Америка, почти се е удвоил – от 22% през 2014 г. до 40%, според проучване на Gallup. Няколко дни след публикуването на проучването Тръмп се срещна с Путин в Хелзинки и след дълъг разговор без съветници го защити от обвиненията, че се е намесил в американските избори – обвинение, което американските разузнавателни служби още тогава смятаха за доказано.
Някои десни общественици, които получиха много по-голямo внимание с възхода на Тръмп, описват Путин като партньор в борбата за християнството и срещу подкопаването на традиционните „семейни ценности“. Но не това е най-важната причина много републиканци да избягват ясното осъждане на политиката на Путин. Важното е, че населението е уморено от интервенции – а в очите на много американци Украйна е толкова далеч, колкото Ирак или Афганистан.
Поради това особено предпазливи са онези републиканци, които скоро ще трябва да се изправят пред вътрешнопартийна кампания за първични избори. Техният девиз е: „Не създавайте впечатление, че границите на Украйна са по-важни от нашите“.
Това изречение е от водещия на Fox News Тъкър Карлсън. Неговата роля за голямата промяна в Републиканската партия едва ли е по-малка от тази на Доналд Тръмп. Карлсън се появява в ефир всяка вечер в осем часа и още преди Тръмп да бъде избран за президент, се застъпваше за изолационистка външна политика. В продължение на месеци той не пропускаше възможност да внуши на значителната си фенска маса, че не може да я е грижа за съдбата на Украйна, кандидат за членство в НАТО. Дори конгресмените от Демократическата партия се сблъскват с откъси от тирадите на Карлсон по време на градските си срещи и им е трудно да защитят американската политика на съюзяване. А републиканците от старата школа направо си търкат очите.
Преди десет години, по време на предизборната кампания през 2012 г., тогавашният президент демократ Барак Обама се подигра с републиканския си конкурент Мит Ромни за това, че е обявил Русия за „най-важния ни геополитически противник“. Единна партията на Ромни се изправи срещу Обама, който предложи на Кремъл „ново начало“ малко след войната в Грузия. Дори когато Путин анексира Крим почти година след преизбирането на Обама, демократът в Белия дом отхвърли Русия като „регионална сила“ – и републиканците го критикуваха за това.
За много сенатори сериозното отношение към руската заплаха е даденост и днес. Лидерът на малцинството Мич Макконъл призова Байдън да наложи строги икономически санкции на Русия. Сенаторът Джош Хоули, който би искал да стане президент като политически наследник на Тръмп, е рядко изключение в по-малката камара на Конгреса. Според него по-голямото участие на САЩ в НАТО само отслабва САЩ в борбата срещу Китай. Неговият колега от фракцията Линдзи Греъм се противопоставя: Ако позволим на Путин да действа, това ще бъде опасно послание и към Пекин.
Но на Греъм му е лесно, биха казали тайно много конгресмени републиканци – той е избран за сенатор за шест години, до 2026 г. В Камарата на представителите конгресмените трябва да се изправят пред избирателите на всеки две години. Въпреки това там само малцинство симпатизира на Путин. Но повечето представители на Републиканската партия се държат като своя лидер Кевин Маккарти. Той е майстор в изкуството да се противопоставя на проблемите на Украйна с тиради срещу инфлацията или проблемите на веригата за доставки.
Защото това е дъвка, което се очаква да държи републиканците заедно в ерата на Байдън, както и по време на мандата на Обама: демократът в Белия дом е виновен за всички злини. А онези, които на всяка крачка прокламират, че Америка трябва да стои настрана от далечни конфликти, с удоволствие се присъединяват към този хор. В крайна сметка прибързаната преценка за Путин доказвала колко слаб е Джо Байдън, нали?
