„Графични пейзажи“ бе открита се открива в залите за временни експозиции на Художествена галерия Стара Загора на 24 февруари, както ЗАРАТА писа. В нея са показани 36 творби, част от фонда графична колекция на културната институция. Сред представените художници е Васил Захариев, за когото ви разказваме.
Васил Захариев Стоянов е български график и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика.
През 1919 г. проф. Захариев завърша Художествено-индустриалното училище (днес Национална художествена академия) в специалностите „декоративно изкуство“ и „графика“, където негови преподаватели са проф. Цено Тодоров, проф. Харалампи Тачев и проф. Стефан Баджов.
Изложба „Графични пейзажи“ откриват в Стара Загора
Между 1922 и 1924 г. прави специализация в Държавната академия за графични изкуства и украса на книгата в Лайпциг. От 1924 г. преподава графика и декорация в НХА, където е професор от 1929 до 1945 г. и ректор между 1934 и 1943 г. Негови ученици са Георги Герасимов, Здравко Александров, Веселин Стайков, Преслав Кършовски, Васил Стоилов и други. От 1959 г. работи в Института за изобразителни изкуства при БАН (днес Институт по изкуствознание).
„Графични пейзажи“. Петър Морозов – талантливият художник, първият фоторепортер
През 1928 г. инициира обявяването в Държавен вестник на списък на архитектурни и художествени паметници от национално значение, които да станат обект на закрила от Закона за опазване на народните старини. Захариев е и сред хората, допринесли най-много за музейното дело в родния му град Самоков.
Васил Захариев работи основно в областта на приложната графика – илюстрации на книги, пощенски марки, банкноти, екслибриси (първия си екслибрис рисува още през 1915 г.). Захариев е първият български художник, чиито творби са изложени на международна изложба на библиотечния знак (1929 г., Загреб).
„Графични пейзажи“. Анна Крамер, еврейката от Украйна, избрала България
Автор е на литографии и черно-бели и цветни гравюри на дърво и линолеум. Негови произведения са притежание на български и чуждестранни галерии (напр. Галерията на модерното изкуство във Венеция).
Освен като художник, Захариев се изявява и като автор на публикации:
1929 – „Българското изкуство в следосвободителната епоха“,
1939 – „Орнаменталната украса на Радомировския псалтир в библиотеката на Зографския манастир“,
1941 – „Ктиторски образи на българи в Светогорските манастири“,
1960 – „Стара българска живопис“ (съавтор Кирил Кръстев),
1968 – „Стенописите на Захарий Зограф в Троянския манастир“,
1971 – „Станислав Доспевски. Възрожденски живописец 1823 – 1877“
