Снимка: Bloomberg LP |
Руските активи се сринаха, а военните атаки в Украйна предизвикаха спешни действия на руската централна банка, докато инвеститорите се подготвят за най-строгия кръг от западни санкции. Всичко това доведе до загуба на стойност от 259 млрд. долара на фондовия пазар в Русия, предава Bloomberg.
Tърговията на Московската фондова борса беше възобновена по обяд, след като бе спряна по-рано. Акциите и рублата компенсираха част от срива си в ранната следобедна търговия в Москва. След временен срив от почти 40% индексът Moex намали понижението до 25%. Търгуваният във Виена Russian Traded Index, който се котира в долари и се състои от 14 големи руски акции, е надолу с 28%. Цената на акциите на ПАО „Сбербанк“, най-големия руски кредитор, се понижи с 45% до 114 рубли. Книжата на ПАО „Газпром“ се търгуваха с 39% по-слабо.
След срива на руските фондови пазари руската централна банка заяви, че ще се намеси на валутния пазар за първи път от години и ще предприеме мерки за укротяване на волатилността на финансовите пазари. Централната банка спря продажбите на късо. Такива сделки се използват за залагане на падащи цени. Спирането важи за фондовите борси и извънборсовия пазар (OTC) до второ нареждане, съобщи централната банка.
Рублата потъна до рекордно ниско ниво, цената на застраховката на руския дълг срещу неплатежоспособност се покачи до най-високата стойност от 2009 г. насам, а акциите се сринаха първоначално с 45% – най-голямото им отстъпление в историята.
Военното нападение в Украйна хвърли сянка върху световните пазари и предизвика нов прилив на нежелание за поемане на риск. Руските активи понесоха основния удар, след като президентът Владимир Путин нареди операция за „демилитаризиране“ на съседната на Русия страна, което предизвика международна критика и заплаха от страна на САЩ и ЕС за нови „строги санкции“ срещу Москва.
„Топката сега е у Запада, трябва да видим докъде ще стигнат санкциите – дали Русия ще бъде задържана в световната финансова система“, заяви пред Bloomberg Виктор Сабо, инвеститор в Aberdeen Asset Management Plc. в Лондон.
Фючърсният пазар предвижда повишаване на лихвения процент от страна на Руската централна банка с поне 500 базисни пункта през следващите три месеца, за да се спре срива на валутата. Руската централна банка не спомена за повишаване на лихвените проценти, но заяви, че ще предостави допълнителна ликвидност на банките, като предложи 1 трилион рубли (11,5 млрд. долара) на овърнайт репо аукцион. През последните дванадесет месеца централните банкери повишиха основния лихвен процент с 525 базисни пункта, за да ограничат инфлацията.
„Възможно е значително надхвърляне на границите, а курс от 100 долара за рубла със сигурност е в рамките на допустимото“, казва стратегът на Commerzbank AG Улрих Лойхтман. „Не мисля, че интервенциите ще бъдат основният инструмент. Те могат само да предотвратят крайно превишаване на допустимите стойности. Повишаването на лихвените проценти трябва да последва скоро“.
Държавните облигации на Русия рязко поевтиняха, като някои от тях достигнаха критично ниски нива, а застраховките за кредитно неизпълнение на страната се покачиха до над 750 пункта. Изтичащите през 2033 г. облигации на Украйна в долари се понижиха, а доходността им достигна 88%. Пазарът на местна валута беше спрян и бяха наложени ограничения за ежедневното теглене на пари в брой.
Ако рублата „сравнително бързо достигне и надхвърли“ 100 спрямо долара, възможността за повишаване на лихвите може да стане актуална, каза Пьотр Матис, старши валутен стратег в InTouch Capital Markets Ltd. в Лондон. Според сегашните анкети има повече от 50% вероятност рублата да достигне 100 рубли за долар през второто тримесечие, сочат данни, събрани от Bloomberg.
„Темпът и мащабът на обезценяване на рублата ще бъдат от решаващо значение“, каза Матис. „Валутната интервенция е първата линия на защита и централната банка натрупа значителни валутни резерви, които ѝ позволяват да се намеси, за да забави темпа на обезценяване на рублата. Втората линия на защита ще бъде спешно повишаване на лихвения процент, както се наблюдаваше в разгара на предишната криза с рублата през 2014 г.“.
