„Дядо вади ряпа“ е спектакълът, който очаква деца и родители в късния неделен приобед от 11 часа на сцената на Кукления театър в Стара Загора. Любима на децата класическа приказка, разказана атрактивно от талантливите куклени актьори. Героите се раждат пред очите на публиката. Ето я народната приказка, обработена от Елена Димитрова:
Живеели щастливо в едно село баба Мика и дядо Петко.
Били много работливи и сърдечни хора. Дядото, освен че бил
грижовен стопанин на дома си, бил и отличен градинар. Един
ден като обикалял лехите с домати, чушки, зеле и какви ли не
още зеленчуци, видял, че в градината е пораснала огромна ряпа.
– Бабо, бабо – извикал той – голяма ряпа се е родила в нашата
градина.
– Колко голяма, бре, мъжо? – попитала бабата от къщата.
– Много голяма.
– Ха! Да не е голяма колкото ябълка?- продължила бабата от
вътре.
– Не, по-голяма!
– Да не е колкото дюля…
Не, бабо, не можеш да си представиш колко е голяма.
Бабата много се учудила, но продължила да пита:
– Да не е голяма колкото, колкото… пита слънчоглед?
– Вместо да ме питаш, да беше дошла да я видиш.
– Няма какво да я гледам. Захващай се да я извадиш, че откога
ми се е прияло салата от ряпа със зехтинец и оцетец.
– Добре! Хайде, дядо Петко, хващай се на работа!”- казал той на
себе си и за да се окуражи, си запял весела песничка:
Аз съм юнак, Мога дори
сили разгръщам, внуци да гледам,
вдигам на крак но от зори
цялата къща. съм на полето.
– Хайде, репичке!…Време е да те извадя! Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох!
Не ще, бре !
Чудел се дядо Петко какво да прави. Ряпата в градината не помръдвала.
Дядо белобради
ряпа взе да вади.
С две ръце я хваща,
дърпа и опъва.
Тя се не поклаща !
– Какво да направя, какво да направя?- говорел си пообъркан
дядо Петко и се надявал нещо да му хрумне. – Ще извикам
Баба Мика на помощ. Бабо-о-о! Ела в градината, ама бързо!
– За какво съм ти потрябвала в градината? Имам работа вкъщи.
– Ела, ела…
– Все аз, все аз…Ей, не можеш нищо да свършиш без мене –
казала баба Мика и се запътила към градината. Върви към
градината и си тананика песничка:
Бърза и чевръста
аз съм баба Мика,
може да съм стара,
но съм младолика !
Цял ден шетам, тичам
правя бухти сладки.
Леле-е, как обичам
децата да папкат.
– Бабо, бабо, виж ряпата! Станала е голяма като тиква! – посрещнал дядото жена си.
– Да не си сънувал, дядо ? Няма ряпа като тиква!
– Има! Нашата ! Не можах да я извадя сам.
– А-а-а? Ряпата, значи? Аз откога ти казвах да я извадиш! А ти
не!… Като не слушаш, така е! – взела да се кара баба Мика на
дядо Петко.
– Хайде, хайде!…Ще помагаш или не? – попитал я дядото.
– Добре, де! Кога не съм ти помогнала? – казала баба Мика.
– Хващай се за мене тогава и да я измъкнем от земята!
– Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох ! Не ще, бре ! – дърпали те, ала съвсем
неуспешно – Брей, че ряпа! – казали бабата и дядото в един
глас.
Дядо дърпа ряпа а,
Баба дърпа Дядо,
Двамина я хващат,
дърпат и напъват,
ряпата опъват,
тя се не поклаща !
Тогава взели да се питат кого да извикат на помощ? Решили да
извикат внучката Иглика. Но отначало внучката не ги чула,
защото била със слушалки на ушите и си играела на таблета.
Добре, че Баба Мика се сетила и извадила от джоба на
престилката джи ес ем-а си.
– Ало, ало, Иглико, ела веднага в градината! Молим те с дядо ти за помощ, побързай… Внучке-е-е!- казала баба Мика на
момиченцето.
– Внучке-е-е…ох! – допълнил дядо Петко, ама така и не се
доизказал, защото бил страшно изморен.
Внучката Иглика, която била много добро дете, веднага тръгнала
към градината. Вървяла и си пеела песничката:
Кой играта ми прекъсна,
от компютъра ме вдигна?
Идвам, дано не е късно.
Ще помагам, ще се трудя.
– Защо ме викате, бабо и дядо?
– Толкова голяма стана наш’та ряпа, че не можем с баба ти да я
изтръгнем от земята!- казал дядо Петко като видял, че
внучката Иглика идва при тях.
– Сигурно е сорт гигант !- допълнила баба Мика.
– Вероятно е мутант на космическа ряпа. Клонирана е в хиперпространството, от галактика „Междузвездни репи” –
казала на свой ред Иглика.
– Абе, каквото и да е, трябва да се извади. Хващай се за баба,
моля ти се, хайде!
– Добре, дядо!
– Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох ! Не ще, бре ! – дърпали те, ала съвсем
неуспешно – Брей, че ряпа! – казали тримата в един глас.
Дядо дърпа ряпа,
баба дърпа дядо,
внучка дърпа баба!
Тримата я хващат,
дърпат и напъват,
ряпата опъват,
тя се не поклаща !
– Да извикаме Шаро! Шаро! Той е най-добрият приятел на
човека! Хайде всички: Шаро!!!- казал дядо Петко.
– Шаро-о-о…- взели да викат всички.
Кучето Шаро чуло, че го викат в градината и веднага тръгнало
натам, пеейки си песничка:
Трябва да дърпам или да тичам ?
Мога и двете – много съм учил.
Казвам се Шаро, много обичам
да ме наричат умното куче !
– Шаро, Шаро…ела тук! Толкова голяма е станала нашата ряпа,
че не можем тримата да я извадим от земята – обърнал се
дядо Петко към кучето Шаро.
– Бау, бау! Трябваше по-рано да ме извикате, бау! Всички знаят
колко здраво мога да тегля аз със зъбите. Р-р-р-р… Бау,бау –
отговорил Шаро.
– Хващай се за внучката. Хайде!- казал дядо Петко.
– Ау! Шаро ще ми скъса роклята! А тя ми е съвсем новичка – Ау! Шаро ще ми скъса роклята! А тя ми е съвсем новичкаизвикала Иглика.
– Няма !Той ще внимава- успокоила внучката си баба Мика.
– И да я скъса, ще ти купим нова! По-важно е да извадим ряпата!
Хайде, готови ли сте?- казал пак дядо Петко.
– Готови сме! – отговорили в един глас всички.
– Ей, Ряп, Ей, Ряп, ох, ох ! Не ще, бре ! – дърпали те, ала съвсем
неуспешно – Брей, че ряпа! – казали четиримата в един глас.
Дядо дърпа ряпа,
баба дърпа дядо,
внуче дърпа баба!
Куче дърпа внуче!
Четир’ма я хващат,
дърпат и напъват,
ряпата опъват,
тя се не поклаща!
– Да извикаме котката… – предложил отново дядо Петко.
– Дано само не се сбият с кучето Шаро! Нали винаги се карат –
добавила загрижено баба Мика.
– Мацо-мацо-ооо ! – започнали да викат всички.
Тогава някъде от къщата излязла Маца и отишла в градината, за
да разбере защо я викат. Вървяла към градината и си пеела:
Маца, Мацана –
вечно олизана,
вечно припряна,
с перли нанизана.
Перли са ноктитемога да дращя,
затова, дойда ли,
пазете си гащите!
– Кой ме вика? Тъкмо бях тръгнала към зимника, мяу!- обадила се
Маца.
– Вчера й се скарах, че обърна тенджерата и млякото се изсипа.- казала бабата притеснено на останалите.
– А от мене бяга, дърпам й опашката. Шаро, най-добре ти и
обясни за какво я викаме… – предложила вучката Иглика.
– Мацо, викат те Баба, Дядо и Иглика !…Бау! Ррррр!
Тогава Шаро и Маца се скарали пред всички…
– Я, стига сте се карали! Не ви ли е срам! Слушай, Мацо! Днес
имаме важна работа! Толкова голяма стана нашата ряпа, че
четирима не можахме да я извадим от земята. Викаме те да ни
помогнеш, Мацо ! Извини й се, Шаро! – разпоредил се дядо
Петко като глава на семейството.
– Бау…Дядо каза да ти се извиня, Мацо…Ррр! – изръмжал Шаро.
– Ряпа, значи! Е, добре…С удоволствие ще хвана Шаро за кожуха.
И ще дърпам както аз си знам, мяу! – отговорила Маца и се
хванала за Шаро.
Хей, Ряп, Хей, Ряп Хей, Ряп Хей, Ряп… Брей, че ряпа! – отново
задърпали и викали всички…
Дядо дърпа Ряпа,
баба дърпа дядо,
внуче дърпа баба,
куче дърпа внуче,
котка дърпа куче!
Петима я хващат,
дърпат и напъват,
ряпата опъват,
тя се не поклаща !
– Няма вече кого да повикаме – казал дядо Петко с тъжен глас.
– Има!- отговорили другите от дружината – Ще повикаме
мишката Гризанка.
– Какво ще ни помогне една малка мишка? Само, после ще ни се
смее цяло село! – възпротивила се бабата.
– Може пък и да помогне. Кой знае! Викайте и мишката Гризанка!
– с надежда възкликнал дядо Петко.
И всички започнали да викат:
– Гризанке-е-е!
– Ида, дядо! Ида! – Гризанка веднага се отзовала на
повикването и тръгнала към градината с песничка:
Никой не може
мен да ме хване,
тичам на воля
аз по тавана.
Сивичка мишка
с бързи крачета.
Гризанка-Скришка,
тъй запомнете.
Мишленце ! Гризанке ! Ще помогнеш ли да извадим ряпата?-
посрещнал дядо Петко Гризанка с надеждата, че тя ще
помогне на дружината.
– Църрр…Това да не е някакъв капан? Зная каква хитруша е
Маца! – казала Гризанка, защото видяла котката и малко се
поуплашила.
– Не е капан, Гризанке, не бой се! – успокоила я внучката.
– Хващай се за мене, Гризанке, мяу! Днеска, обещавам, няма да
те закачам! – любезно я поканила Маца-Мацана.
– Хайде! Стига приказки, бау !- добавил Шаро нетърпеливо.
– Ох, хващайте се всички, че се изморих! – казала пък сега баба
Мика.
– Готови ли сте? – издал последна заповед дядото.
– Хей, Ряп, Хей, Ряп!Хей, Ряп!…Още малко!!! Дърпайте да
дърпаме !!! – извикнали отново всички, напънали се докрай и…
„Пльок!” – се чул силен звук.
– Ура-а-а! Излезе! Излезе! Ряпата излезе!… Браво на Гризана!
Браво на дружина!
Най-после извадили ряпата, която се търкулната в близката леха.
Била голяма колкото…две тикви! И всички запели песента:
Хванем ли се до един
във задружен ред,
репите ще победим,
репите безчет!
Нека да е на добро,
люшкайте хоро! Хей!
После всички с нея
сладко се гостили.
Три дни ряпа яли, пили
и се веселили.
Така вкусната ряпа била изядена сладко, сладко…От нея нищо
не останало! Само поуката останала: „Сговорна дружина
планина повдига!”
КРАЙ
