Факт е, че към момента подготовката на земеделските площи в Украйна сериозно изостава, а посевите и почвите не са подхранени. Президентът Володимир Зеленски вече издаде указ, с който освободи земеделските производители от мобилизация, за да могат те да се съсредоточат върху посевите и възможността да засеят, но доколко това е възможно под ракетен обстрел тепърва ще видим. Това каза Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
Пшеница от Украйна няма откъде да бъде изнесена в момента, защото пристанищата, от които може да бъде изнесена, са под обстрел, посочи Петков, който се завърна от Киев преди дни. Износът може да продължи с влакови композиции, защото Украйна има доста запаси от пшеница, но смятам, че това няма да стане, докато няма сигурност, че ще има примирие. В Украйна вече е настъпила хуманитарна криза и тя трябва да бъде преодоляна по някакъв начин, подчерта събеседникът.
Според него България и Румъния биха могли да заместят Украйна на пазара на пшеница с количествата, с които разполагат. България има определено количество пшеница в складовете, но най-вероятно ще бъде направена държавна интервенция по закупуването на пшеница, достатъчна до реколта 2023 година, което е значително количество – около милион и половина тона.
Българската държава е правила интервенция на този пазар от 2003 г. до 2008-2009 година няколко пъти с различни цели, но никога не е било под условие на война. Тогава са правени интервенции заради цената, имаше и деблокиране на държавния резерв, припомни гостът.
В момента целта е осигуряване на продоволствената сигурност на държавата, въпреки че държавният резерв по закон би следвало да подсигури такава за определен период.
„Би следвало в складовете на държавния резерв да има количество, достатъчно за 60 дни. Виждаме, че в случая презапасяването ще е за близо година и половина. Това е най-лошият сценарий, който би се случил”, допълни той.Винаги можем да продадем тази пшеница впоследствие, но по-важното тук е механизмът, по който държавата ще се намеси на пазара. Той не е обявен и има много въпросителни. Не е ясно къде ще се съхранява пшеницата, дали имаме толкова наличност, защото може голяма част от нея вече да е договорена и продадена. По актуалните справки има налични около 3-3,5 милиона тона, но това, че е на съхранение в България, не значи, че пшеницата е българска. Наред с тази интервенция с покупката на пшеница, много сериозно държавата трябва да помисли и за това, че в момента има вакуум за пазара за азотни торове. Цената се качва главоломно – 1500-1600 лева на тон. Такава цена не е имало никога. Миналата година по това време цената беше около 300-350 лева.
Свидетели сме, че в последните дни и други държави прибегнаха към този механизъм – Унгария и Аржентина също ограничиха износа на пшеница. Възможно е тези мерки да взривят пазара на пшеница – още повече, ако войната продължава и кризата между Русия и Украйна – които държат 30% от пазара на пшеница, се задълбочава.
Украйна е водещ производител и износител и на слънчоглед и ако не успее да засее площите си, то тогава трябва да се възползваме от тази ситуация, българските земеделски производители да отгледат добра реколта от слънчоглед и да сме актуални на пазара.
„Земеделските производители от България ще увеличат площите със слънчоглед”, прогнозира Петков.
Как конфликтът в Украйна се отразява на пазара на зърно? Ще има ли недостиг на пшеница и кои страни ще бъдат засегнати? Нарушена търговия, скъпи торове и слабо предлагане – заформя ли се „перфектната буря“ на зърнения пазар?
Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
