Снимка: Bloomberg L.P. |
Санкциите нанасят тежки удари на руската икономика. Световните сили, водени от САЩ, наложиха ограничения, вариращи от замразяване на активи в чужбина на руската централна банка до забрана за закупуване на пенливо вино от бутилираща компания в Крим. Наскоро държавният секретар на САЩ Антони Блинкен каза, че съюзниците сега обсъждат забрана за износ на суров петрол от Русия, пише Джонатан Гутрие за Financial Times.
Рулата се срина, рискът от дефолт по руските ДЦК нарасна неимоверно, Московската фондова борса е затворена, а руският петрол се търгува с все по-големи отстъпки спрямо сорта Брент.
Варварската инвазия в Украйна напълно оправдава икономическата война срещу Русия. Финансовите санкции понякога се отхвърлят като символични жестове. В този случай те нанасят реални щети и могат да предизвикат рецесия.
В процеса станаха ясни някои заблуди относно тези ограничения. Това би трябвало да помогне на западните банки и фирми да се предпазят от проблеми, а развитите демокрации да разгърнат по-ефективно нови санкции, които трябва да включват ембарго върху износа на енергия от Русия.
Основната заблуда е, че санкциите могат да бъдат тясно насочени срещу Владимир Путин и неговия вътрешен кръг от приятели и бизнеси. Този вътрешен кръг става твърде обширен. През последните две седмици групата, ръководена от САЩ, ЕС и Обединеното кралство, добави имената на около 400 руснаци към списъците със санкции, според World-Check, база данни за оценка на риска.
Броят на наскоро санкционираните организации – повечето от които са компании – е над 600. Много руски олигарси и техните фирми бяха пропуснати, включително един особено ярък пример в Обединеното кралство. Но всеки бизнес, контролиран от санкционирани групи, по дефиниция също е санкциониран. Трябва да разберете какви са те преди да спрете да се занимавате с тях. Това е трудно, като се има предвид липсата на прозрачност около руските компании. Реалният брой на санкционираните ще достигне няколко хиляди.
Бизнесът в корумпирани бивши съветски режими е отчасти организиран на принципа „криша“. Големият бос във вашия район обикновено плаща на регионален шеф, за да се заслони под неговия метафоричен покрив (криша). След това регионалният шеф киха на олигарх, който от своя страна плаща за защита на могъщ политик. Диктаторът седи на върха на застъпващите се покриви.
Това е полезно гъвкава система за режими, които целят избягване на санкции. Когато санкциите пречат на един олигарх или организация да прави бизнес със Запада от името на кръстника, може да се използва несанкционирано подставено лице. По тази схема руската централна банка може да се разпореди с част от своите 160 милиарда долара в санкционирано злато.
