ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 107, 1980 година
ОСЪЩЕСТВЕНА МЕЧТА
Времето ни връща 80 години назад, към рождената година на едно от най-модерните днес в Стара Загора и окръга предприятие – комбината за изковки „Сърп и чук”.
Тогава, в 1900-та година, то носи името „Напред” и работниците имат една мечта за по-добър живот.
Фабриката произвежда оси за коли и пружини за файтони, но затова пък е с непрекъснат стремеж да се „направи” индустрия в новоосвободена България…
Една след друга ще преминават годините. Ще дойде времето, когато фабрика „Напред”, изтощена от икономическите кризи и изправена пред фалит, ще бъде продадена на търг на собствениците на фабрика „Вълкар”.
И сега си спомням разказа на Ганчо Милчев от Винарово:
-Беше 1931 година. Заплатите и надниците бяха оскъдни, как се издържа голямо семейство, все се къса конецът.
Чорбаджиите ни тормозеха. Искахме да повишат заплащането, но – не би… И тогава решихме – стачка. Повече от сто работници напуснахме фабриката и веднага се разнесе: „Червените вълкарци стачкуват”.
Фабрикантите мислеха, че гладът ще ни уплаши и ще се върнем. Пуснаха и свои хора, стачкоизменници, но нашите постове бяха на мястото си.
В своята летопис на работнически борби фабриката ще отбележи още десетки факти и събития, ще бъде свидетел на деветосептемврийската победа, ще посрещне с неизразима радост съветската войскова част, която ще остане за известно време в двора на фабриката. И няма да има нужда от преводач, защото всичко е повече от ясно. И работниците се трудят така, както никога дотогава… Те виждат в мислите си един нов завод и вярват, че ако не те, то синовете или внуците им ще работят в него.
Комбинат за изковки „Сърп и чук”, рожба на българо-съветската дружба – ето я осъществената мечта. И тук наистина дойде да работи младо поколение, с много обич към труда.
Огнян дълго се колеба дали да започне работа като ученик-стругар в инструменталния цех. Когато влезе, бе покорен от ритмично работещите машини, от наредените един до друг стругове.
По-късно на Атанас Стратев направи впечатление гъвкавостта и пъргавината на ръцете на Огнян и той го взе при себе си. Учителят не беше многословен, но откровен и категоричен: „За да станеш добър стругар, трябва да обикнеш работата си!”
Огнян Ганев запомни завинаги думите на своя майстор, на когото дължи сега умението си и големите успехи в труда.
Ето да започнем с най-новото в завода – съвета на бригадирите.
Всеки един бригадир знае какво може неговата бригада и какви слабости има. Реши ли да скрие нещо – може, но предпочита да сподели трудностите си с другите и те ще му помогнат.
Този принцип залегна и в призива на младежката бригада „Паровъздушен чук – 5 тона” с ръководител Неделчо Минчев, която изпълни плана си за месец август 184 на сто и обяви съревноваване на всички бригади в комбината в чест на 36-годишнината от деветосептемврийската победа.
Ако направихме преход в годините, то беше, за да се почувствува силата на работническата класа, която винаги е била първа. Всъщност това е черта от биографията и на сегашното поколение млади работници, които са призвани да издигнат родината на още едно стъпало нагоре. И то ще бъде. А ние трябва да сме достойни за него.
Мария САВОВА
ОСЪЩЕСТВЕНА МЕЧТА – КОМБИНАТ „СЪРП И ЧУК“
