Украйна е във война. По данни на ООН жертвите сред гражданското население са над 2000. Според неофициални данни над 14 000 цивилни и военни са загинали в конфликта до момента. Големи градове като Харков и Мариупол са буквално сринати. Над два милиона са бежанците. Съвсем оправдано всички сравняват човешката трагедия, която наблюдаваме с ужас и недоумение, с кошмара на Втората световна война. Само че този път агресорът идва от изток, а не от запад. И уж предприема „спецоперация“ не за друго, а с благородната цел да защити братския украински народ от възраждащия се нацизъм и неговите покровители на Запад.
Съвсем оправдано всички сравняват случващото се с Втората световна война, но на Балканите паралелът е с по-скорошни събития.
Сравнението с Втората световна война е неизбежно, но на Балканите паралелът е с по-скорошни събития. Войните в бивша Югославия бяха буквално вчера. Паметта за тях не е избледняла. Мнозина от участниците в конфликта са още сред нас. Неизбежно е, че братоубийственият сблъсък в Украйна събужда болезнени спомени. Също така е неизбежно, че различни политически играчи се опитват да извлекат дивиденти.
Сърбия е показателен пример. На 4 март хиляди се стекоха на шествие в центъра на Белград в подкрепа на Русия и Путин, организирано от крайнодесни организации. Участниците скандираха „Крим е Русия, Косово е Сърбия“ и благодаряха на Москва, че е спасила света от НАТО. И това не е всичко. В началните дни на войната широкотиражните таблоиди излязоха с гръмки заглавия за успехите на руското оръжие и поражението на Запада. При това обвиняваха Украйна, че първа е нападнала Русия. Може да се предположи, че огромен брой граждани на Сърбия възприемат тези послания за чиста монета. Според проучване на общественото мнение от юли миналата година, над 80% имат положително отношение към Русия. Войната едва ли е разколебала мнозина, въпреки че се проведоха и шествия в подкрепа на Украйна. В обществото цари убеждението, че най-накрая САЩ и неговите съюзници са си намерили майстора в лицето на Путин. Време е Западът да плати за прегрешенията си: както вие бомбардирахте Белград, така сега и ние (разбирай Русия) бомбардираме вашите в Киев.
Дали този националистически подем няма да даде искра за нов въоръжен конфликт в Западните Балкани?
Въпросът, който витае във въздуха, е дали този националистически подем няма да даде искра за нов въоръжен конфликт в Западните Балкани. Дали Сърбия, която се превъоръжава от години и то с руска помощ, няма да реши да играе ва банк и да влезе отново в Косово? Ще обяви ли водачът на босненските сърби Милорад Додик отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, заплаха която той е отправял не веднъж и дваж през годините? И ако в бивша Югославия отново започне да се стреля, няма ли Русия да използва момента да отвори втори фронт срещу Запада?
Тези въпроси са напълно уместни. Никой сценарий не е изключен. Западът, страните-членки на ЕС, всички в региона трябва да са подготвени. И съответно да вземат необходимите мерки. Не случайно Евросъюза подсили мироопазващата си операция в Босна ЕУФОР с 500 допълнителни войници. Това е ясен знак както към Москва, така и към местните й партньори, че всяко тяхно действие ще предизвика отпор. Мисията на ЕУФОР е гарантирана от НАТО по силата на т.нар. споразумение Берлин плюс. Всяко нападение срещу частите й ще докара в Босна сили на Пакта, включително американски подразделения, дислоцирани в Италия.
Много по-лесно е да започнеш една война, отколкото да я спечелиш
Въпреки това вероятността за украински сценарий на Балканите не е толкова голяма. Причината е проста: нито Вучич, нито Додик имат желанието и възможностите да предприемат такъв огромен риск, печалбата от който ще е спорна (в най-добрия случай). Както и Кремъл установи в Украйна, много по-лесно е да започнеш една война, отколкото да я спечелиш и да извлечеш от нея политически ползи.
Партньорите на Москва има какво да загубят. Сърбия преговаря за членство в ЕС. В момента, в който реши да имитира Путин или Милошевич (неособено популярен сред сърбите заради политическите и икономически щети, които нанесе на собствената си страна), Вучич ще трябва да се прости с европейските перспективи, включително щедрите брюкселски фондове. Още по-важно: ще се лиши от външна подкрепа. Сега е добре приет и в Париж, и в Берлин и дори във Вашингтон като гарант за стабилността на Балканите. Западните лидери са внимателни в критиките си по повод вътрешнополитическата ситуация в Сърбия, включително положението в медиите и отношенията на властта с гражданското общество. Една авантюра в Косово ще изправи Сърбия не само срещу албанците, а и мисията на НАТО КФОР. И най-важното – съкрушителните икономическите санкции срещу Русия са достатъчно сериозно предупреждение.
Вучич има един приоритет: спечелването на изборите през април
Реалистично погледнато, Вучич има един приоритет: спечелването на президентските и парламентарните избори на 3 април. Изблиците на национализъм са добре дошли за него. Най-малкото вкарват клин сред обединената опозиция, която включва както националистични така и либерални формации. Какво по-добре от това гражданите да спорят за геополитика, а не за корупцията и злоупотребата с власт по високите етажи.
Затова и Сърбия лавира. Целта е и агнето да е цяло, и вълкът сит. От една страна Белград отказва категорично да подкрепи западните санкции срещу Москва или да затвори въздушното пространство за полети от Русия. От друга гласува в подкрепа на резолюция на Обединеното събрание на ООН, която осъжда агресията. И в частни разговори с европейските си колеги Вучич се оплаква, че ръцете му са вързани, тъй като общественото мнение е на руска страна (чии медии формират това обществено мнение е друг въпрос).
Подобно е и положението при Милорад Додик. Той заплашва, че ще обяви независимост, но никога не прави решителна стъпка напред. По този начин е извоювал де факто пълна автономия на Република Сръбскa, включително в чувствителни области като данъчна
Додик печели от статуквото и няма защо да го променя
политика, съдебна власт и дори отбрана. Додик играе в тандем с лидера на босненските хървати Драган Чович, който пък има поддръжка от Загреб. Казано иначе, Додик печели от статуквото и няма защо да го променя. Ако се отдели от Босна Република Сръбска едва ли ще получи признание от Сърбия, да не говорим за други страни в Европа. Русия може и да го подкрепи, но дори и това не е много ясно. Китай сигурно ще се въздържи.
Затова и босненският сръбски лидер използва Украйна предимно за печелене на политически точки – точно като Вучич. Додик атакува медийно Борис Джонсън за това, че британският премиер сравни Киев със Сараево от времето на сръбската обсада. Също така заяви твърдо, че ще блокира евентуално решение Босна и Херцеговина да се присъедини към санкциите срещу Русия. С други думи, Додик хем е готов да каже довиждане на общата държава, хем – когато му е изгодно – използва нейните институции за поредния политически гамбит. Губещият в случая са опонентите на правителството в Баня Лука. Докато Додик брани със зъби и нокти националния интерес и жонглира геополитически топки, всякакви разговори за корупция и завладяна държава остават на заден план.
Войната на Балканите никога не е преставала
Войната на Балканите никога не е преставала. Миналото не е забравено, спомените за стари битки, жертви, победи и поражения са живи. Войната обаче се води в телевизионните студия, страниците на вестниците и социалните медии. Можем да бъдем само благодарни, че е така.
