Пилот на тайванските военновъздушни сили. Снимка: Bloomberg |
Ако китайският президент Си Дзинпин се е замислил дали да не предприеме ход срещу Тайван след инвазията на Русия в Украйна, вероятно ще отдели още време за размисъл. За него войната в Европа се превръща в предупреждение. Едва ли е пропуснал да забележи, че използването на брутална военна сила през 21-ви век идва със значителен риск, пише почетният професор от Hong Kong University of Science and Technology Дейвид Цвайг за Politico.
Украинците показват, че хората се бият упорито, когато са изправени до стената, и същото вероятно ще важи за тайванците, които ценят своята демокрация и независимост от по-големия си съсед също толкова, колкото украинците, ако не и повече. Армията на Тайван може с право да бъде критикувана заради слабо коодинираните си сили, а правителството се колебае да инвестира в собствената си отбрана, но тайванският народ, обединен от обща заплаха, може да се бие много по-упорито от очакваното.
Вярно е, че Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) ще бъде по-мотивирана от руските военни – националното обединение е мантра, дълбоко внедрена в сърцето ѝ – но морски десант на 100 мили по море ще бъде много по-трудно за осъществяване от сухопътната инвазия на Русия в момента. И макар че САЩ отказаха „зона, забранена за полети“ в Украйна, тъй като това може да доведе до риск от ядрен сблъсък, американските самолети, летящи от американски самолетоносачи около източния бряг на Тайван, могат лесно да създадат форма на „зона без плаване“ между Фуджиан и Тайван.
Руската инвазия показва също как очевидно скромните лидери могат да се справят отлично, когато са притиснати, и да надигнат превъзхождано по оръжия общество да се съпротивлява на инвазия. Украинският президент Володимир Зеленски се превърна в неочакван герой. Защо да очакваме нещо по-малко от тайванския президент Цай Инуън, чиято твърда позиция срещу Китай вече ѝ печели силни похвали? Човек лесно може да си представи подкрепата, която би събрала по света, когато се изправи срещу мачовската Народноосвободителната армия и лидерите на китайската комунистическа партия.
Американският президент Джо Байдън също не би имал проблеми с мобилизирането на съюзници и партньори в подкрепа на американската отбрана на Тайван, което ще доведе до много различна динамика от сегашната в Източна Европа. Това би включвало Обединеното кралство, Япония, Южна Корея, Австралия и може би дори Индия – американския партньор в Четиристранния диалог за сигурност.
Солидарността на Запада по време на украинската криза досега няма да бъде пропиляна и за Си Дзинпин. Европейският съюз е основен търговски партньор на Китай. Да се сблъскате с него, както и със САЩ и Япония, би било опасно за лидер, който знае, че трябва да повиши жизнения стандарт у дома. Дълбоката интеграция на Китай в глобалната икономика и фактът, че Пекин държи американски държавни ценни книжа на стойност 1,068 трлн. долара ще направи западните санкции по-болезнени за прилагане, но не са изключени – преди или след инвазия в Тайван.
На фона на хаоса, който Путин внесе в Украйна, атака срещу Тайван в момента ще рискува да изглежда координирана с Москва. Подобно нападение бързо ще се възприеме като усилие от страна на китайско-руския авторитарен алианс да подкопае демократичните сили, заличавайки годините усилия на Пекин с мека сила, например инициативата „Един пояс, един път“ – огромният световен транспортен и инфраструктурен проект на Китай.
Нещо повече, на 20-ия партиен конгрес на китайската Комунистическа партия по-късно тази година Си Дзинпин ще иска партията да му се довери да остане президент за още пет години. Желанието му да „ожени“ Китай за Путин, обявявайки китайско-руските отношения за „приятелство без ограничения“ може би вече е накарало някои да поставят под въпрос лидерството му. Пълномащабна инвазия в Тайван допълнително ще подчертае рисковете от овластяване на един безусловен диктатор.
Малко вероятно е ситуацията за Си Дзинпин да се подобри след войната, когато американското правителство, следвайки собствените си уроци от Украйна, вероятно ще укрепи тайванската защита, ще засили ангажимента си да защитава демокрациите и ще оспори експанзията на „авторитарните хулигани“.
Но ако инвазията на Путин в Украйна е предупреждение за Си Дзинпин, предстои да видим дали ще се вслуша в него. Ако го обаче избере да имитира опита на руския си колега да изгради отново една империя чрез собствена война срещу Тайван с цел обединение, вероятно ще открие, че дори абсолютните диктатори са ограничени в това, което могат да постигнат.
