Дали в момента САЩ преживяват за втори път от 70-те години насам период на стагфлация*, когато дилемата за бъдещето на икономиката е двойна – преодоляване на стагнация в икономиката, съчетана с висока инфлация?
Думата „стагфлация“ се свързва с неуспешната анти-инфлационна кампания „Победи Инфлацията Сега“ (игра на думи от английски – „Whip Inflation Now“ (WIN)) на тогавашния американски президент Джералд Форд, смята Крис Фарел в свой анализ за немския вестник FAZ.
Последните данни за американската икономика сигнализират, че рискът от стагфлация вече е налице. В последния си коментар за фондовите пазари авторитетният международен фонд мениджър Марк Фабер дори казва, че „в момента САЩ вече се намира в период на стагфлация – няма реален ръст на икономиката, а едновременно с това инфлацията е висока“.
В момента е ясно, че американската икономика се движи по ръба на рецесията. На 30-ти януари бяха съобщени данните за брутния вътрешен продукт на САЩ, които показаха забавяне на ръста до едва 0,6 на сто през четвъртото тримесечие на 2007 година, заради продължаващият спад на пазара на имоти. За цялата 2007 година БВП се е увеличил с едва 2,2 на сто, което е най-ниската стойност за последните пет години.
Едновременно с публикуването на сигнализиращите отслабване на икономиката данни за БВП на САЩ, Федералният резерв направи агресивна стъпка по посока понижение на лихвите в страната, редуцирайки ги с 50 базисни пункта до 3 на сто. Загрижеността, която Централната банка показа за състоянието на икономиката, беше очевидна – в рамките на едва осем дни основният лихвен процент в страната беше понижен с 1,25 процентни пункта до 3 на сто.
Данните за цените в САЩ показаха, че нещата не изглеждат по-добре, като ситуацията се усложнява значително заради отчетеното през четвъртото тримесечие на САЩ поскъпване на стоките и храните с 3,8 на сто, което е значителен ръст спрямо повишението от 1,8 на сто за предходното тримесечие. „Цената“ на живота, измерена чрез индекса на потребителските цени, се е повишила с 4,1 на сто през последната година, което е най-бързият темп от 17 години насам. През последните три месеца от 2007 година тя се увеличи с 6,5 на сто. Както и да се погледне на тези данни, то е ясно, че инфлацията лежи доста над заложения от Фед коридор на движение от 1-2 на сто, заявява Крис Фарел.
Какво ще се получи, в случай че ръстът на потребителските цени от над 4 на сто не е върховата точка на поскъпване? С оглед факта, че основният лихвен процент беше понижен от Фед до стойности под нивото на инфлация, е силно вероятно в един бъдещ период да станем свидетели на допълнителен инфлационен натиск. Слабият американски долар, съчетан с растящите цени на енергоносителите, храните и суровините, увеличава значително натиска върху ценовите равнища. Такова е и мнението на Джеймс Паулсен, стратег на Wells Capital Management, който казва в анализа на FAZ, че в момента се наблюдава ситуация на инфлационни рискове, които са далеч над средните“.
При всички случай броят на експертите, които смятат, че ще се повтори сценарият от 70-те години, когато стойностите на инфлацията са били двуцифрени, е малък. За това има доста причини и една от тях е световната конкуренция при производството и износа на стоки и услуги, която спомага за понижаването на цените и ситуацията на пазара на имоти в САЩ. Болезненият опит от американските геополитически операции също кара специалистите да се съмняват, че Фед ще допусне същите грешки като тогава.
„Във философията на Фед в днешно време инфлацията заема по-важно място, отколкото е имала през 70-те години“, смята Марк Тома, икономист от университета в Орегон. Подобно е и мнението на Джеймс Хамилтън от университета в Сан Диего, който казва, че „Федералният резерв не е всемогъщ, но може да държи инфлацията в шах“.
Тези констатации обаче могат да дадат само слабо успокоение, се казва в анализа на FAZ. Рискът за предприятията, потребителите и инвеститорите се изразява в една по-различна форма на стагфлацията – т.нар. „stagflation light“, или „лека“ стагфлация, която се определя като степен на инфлация, надхвърляща очакванията за бъдеща инфлация (ръст на потребителските цени с примерно 5–6 на сто) и икономически ръст под очакванията (например 0,6 на сто).
Ако бъде направен паралел с икономическата ситуация през 70-те години и се погледне ретроспективно на събитията, става лесно да се види, че ръководителите на Фед за взели грешните решения с оглед данните, с които са разполагали. За институцията е било ясно, че за периода 1948-1973 година продуктивността в икономиката е растяла средно с 2,7 на сто. След спада в продуктивността в началото на 70-те години, икономистите са смятали, че тя отново ще тръгне нагоре. Вместо това обаче продуктивността пада до под 1 на сто за периода 1973-1979 година, а през 1979-1982 година е минус 0,32 на сто, казва в анализа си Крис Фарел.
Това именно е бил големият проблем пред Фед – икономическата политика е била прекалено експанзионистична за стопанство със забавящо се нарастване на продуктивността, смята американският икономист Атанасиус Орфанидес, който през февруари 2000 година е публикувал книгата „Activist Stabilization Policy and Inflation: The Taylor Rule in the 1970s“, която е посветена на политиката на Централната банка в онези кризисни времена.
Ръстът на производителността в днешно време е сходен с този от 70-те години. За последното десетилетие средната му годишна стойност възлиза на впечатляващите 2,6 на сто. След средата на 2004 година обаче, темпът му се забавя значително до 1,6 на сто. Някои анализатори са на мнение, че продуктивността ще продължи да се забавя, тъй като свръхкредитирането от страна на банките към потребителите от последните години вече е към своя край. Докато бъде установен ясен тренд на продуктивността обаче ще мине още доста време, което увеличава значително рисковете пред Фед, тъй като институцията може да надцени развитието на икономиката и заради прекалено отхлабената монетарна политика да се стигне до идентична ситуация на тази от 70-те години.
Опасенията от висока инфлация вече станаха ясни и от действията на инвеститорите. Това се вижда от цените на американския долар и златото. Докато щатската валута се търгува на световните пазари на рекордно ниски нива, цената на златото, което се приема като класически инструмент за защита срещу инфлация, към момента се движи на нива около 900-920 долара за тройунция, което е в близост до абсолютния ценови рекорд. Същевременно цените на суровини като петрол, селскостопански стоки, платина и т.н. също се намират на рекордни нива. Акциите на компании от класически дефанзивни сектори, като хранителната промишленост и енергопроизводство, привличат все по-голям интерес. Книжата на дружествата от почти всички сектори, които са популярни във времена на нестабилност и висока инфлация повишават цените си, докато фондовите пазари като цяло бележат значителни спадове.
Историческата аналогия показва, че последният път, когато цените на жилищата и борсовите индекси са вървели заедно надолу е бил през 1974 – година, белязана от рецесия и висока инфлация. Всичко това ни показва, че рисковете в настоящата ситуация са изключително високи и инфлацията може скоро да се превърне в сериозен проблем. Това според Крис Фарел ще доведе до увеличаване на броя на онези, които смятат, че стагфлацията в САЩ ще се завърне.
*Стагфлацията е ситуация в икономиката, при която едновременно се наблюдава отрицателен икономически ръст и увеличаване на темпа на инфлацията. Според много икономисти това е най-тежката ситуация, в която може да изпадне икономиката на една държава.
