Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg |
Москва и Пекин призовават за алтернативна, многополюсна система, в която двата авторитарни режима ще имат силни позиции и голямо влияние и ще участват в управлението на регионални и глобални кризи наравно със САЩ. Изявлението от 5300 думи беше своеобразен червен картон в лицето на Вашингтон и ръководения от него световен ред и очерта теми, по които той трябва да промени подхода си. Това са въпросът за Тайван, руските изисквания за сигурност, отхвърлянето на нови военни съюзи и разширяването на НАТО. Ако САЩ отвърнат на удара, това може да се тълкува като съгласие за промяна на международната система и участие в преговори за изработване на алтернатива, а ако откажат – като участие в конфронтация с нулев резултат, пише в свой цитиран от БГНЕС коментар за Al Araby Al Jadeed Али Абдула.
В китайско-руския документ се посочват мащаба и равнището на сътрудничество между двете страни в областта на сигурността, космоса, интернет, изменението на климата и изкуствения интелект, където „приятелството няма граници“ и „няма зони на изключване“. Според руския президент новото споразумение, което надхвърля Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан през 2001 г., създава безпрецедентно стратегическо партньорство. Както отбеляза китайският президент, това ще има далечни последици за Китай, Русия и целия свят.
В изявлението се затвърждава пряка поддръжка за руския президент по конфликта със САЩ и НАТО за Украйна и се ангажира да подкрепи исканията му за сигурност. Китайският министър на външните работи Ван Ий повтори това, като нарече опасенията на Русия относно разширяването на НАТО легитимни. От своя страна Русия подкрепя така наречената „политика на един Китай“, която се основава на признаването на Тайван като част от Китай и отхвърлянето на всякаква форма на независимост на острова.
През последните две десетилетия се наблюдава бързо развитие на руско-китайските военно-икономически отношения в отговор на позицията на Съединените щати, че двете държави се считат за заплаха за американската национална сигурност, както и на намесата във вътрешните им работи чрез насърчаване на либералните ценности и наблюдение на нарушенията на правата на човека. Освен това американците активно пречат на техните амбиции, като ограничават политическите и военните действия на Москва и Пекин и тяхното регионално и глобално влияние чрез разполагането на огромни военни ресурси в Индийския и Тихия океан.
Те също така се противопоставят на амбициите на Китай в Южнокитайско и Източнокитайско море, като създават военни и политически съюзи в региона. Сред тях са алиансът AUKUS (САЩ, Австралия, Обединеното кралство), Четиристранният диалог по въпросите на сигурността (САЩ, Япония, Индия и Австралия) и западната инициатива „Изграждане на по-добър свят“, представена от страните от Г-7 като алтернатива на китайския проект „Един пояс, един път“ (предоставяне на помощ на бедните и развиващите се страни за развитие на инфраструктурата и икономиката им). Не бива да забравяме и противопоставянето на Русия на намерението да се включи Украйна в Организацията на Северноатлантическия договор, като се включат силите ѝ във военни учения и ѝ се предостави модерно въоръжение и икономическа подкрепа.
В отговор на това се провеждат многобройни руско-китайски военни учения в морето и на сушата, съвместни патрули и маневри в Индийския и Тихия океан, в които участват хиляди военнослужещи на много голяма територия. В миналогодишния си доклад Военноморският институт на САЩ посочва последователността на военните учения на двете страни, сериозния им мащаб и все по-големия им географски обхват, продажбата на руски модерни оръжия на Пекин, разширяването на териториите им в Азия и Европа, както и ядрения статут на двете държави, който превърна този съюз в променящ играта във военно и дипломатическо отношение. Трябва да се вземат предвид и нарастващият търговски обмен и подписването на дългосрочни договори на стойност милиарди долари в енергийния сектор, по-специално вносът на големи количества руски нефт и газ и изграждането на тръбопроводи за транспортирането им директно до китайска територия, коментира още Али Абдула.
Нарастващото напрежение и политико-дипломатическата конфронтация със САЩ по геополитически и геостратегически въпроси доведоха до руско-китайски консенсус по отношение на базираната на Запада международна система за сигурност, в която американците определят правилата за действие и механизмите за вземане на решения. Те смятат, че е необходимо да се противопоставят на този ред и да го променят, като създадат алтернативна многополюсна международна система.
Западните експерти видяха в китайско-руското изявление политическо и военно предизвикателство към съществуващия международен ред и всеобхватен план за противопоставяне на Съединените щати като свръхсила и Организацията на Северноатлантическия договор като крайъгълен камък на международната сигурност и либералната демокрация. Както е посочено в съвместния документ, в областта на демокрацията няма универсален подход за всички държави. Според експерти съдържанието на изявлението има за цел да установи нова ера в международната система и да отбележи повратна точка в новата Студена война.
Развитието на китайско-руските отношения обаче не може да се тълкува извън настоящия политически момент и неговите последици. Залогът е стремежът на САЩ да сдържат Китай и да защитят Тайван от евентуално китайско нашествие, както и разширяването на НАТО до западните граници на Русия, включващо източноевропейски страни, особено Украйна и Грузия, и разполагането на модерно военно оборудване на техните територии. В резултат на това настоящите политически събития накараха Москва и Пекин да обединят усилията си и да заемат обща позиция, която е враждебна на САЩ. Те ще се подкрепят взаимно по важни за тях въпроси, но това не намалява различията и конфликтите им на интереси. Китай например изхожда от необходимостта да запази регионалната и глобалната стабилност, като същевременно е загрижен за бъдещето на своя проект „Един пояс, един път“ и търговските си интереси в Централна Азия и Европа. В резултат на това той е против чуждата намеса в делата на държавите, поради което тактиката на руския президент може да се разглежда като дестабилизиращ фактор, който е в ущърб на интересите на Пекин.
В същото време, в светлината на напрежението със САЩ във връзка с променящия се баланс на силите, както и с тайванския въпрос, Китай има полза от руската политика в Украйна, тъй като тя привлича вниманието на САЩ, позволявайки им да отклонят вниманието си от ситуацията в Азия и опитите да нарушат геополитическите планове на Пекин. Последният вижда в Путин партньор, способен да дестабилизира западния съюз. Сега вниманието на САЩ е отвлечено от сдържането на Китай, но при това той не иска евентуален разрив с американците и Европейския съюз, тъй като той обещава загуба на огромен търговски обмен, особено ако отчуждаването е съпроводено със санкции, които биха могли да окажат значително въздействие върху китайските компании, тъй като техният приоритет е пълният достъп до пазарите. Поради това Пекин няма интерес подкрепата на Москва да накърнява собствените му интереси, включително тези, свързани с регионалната и глобалната политическа стабилност и сигурност. Именно това кара китайските лидери да се дистанцират и да останат безпристрастни, като се обявяват за разрешаване на конфликтите с дипломатически средства.
Китайският президент Си Дзинпин, който подписа китайско-руска декларация в подкрепа на Москва, призова в телефонен разговор с руския президент Владимир Путин да се разреши кризата с Украйна чрез преговори, а китайският постоянен представител в ООН Джан Дзюн призова за сдържаност и разрешаване на различията по дипломатически път. Освен това китайските власти попречиха на две банки – Industrial and Commercial Bank of China и държавната Bank of China – да одобряват деноминирани в долари заеми за закупуване на руски стоки, готови за износ. Това показва интерес към стабилността, тъй като руската политика влияе пряко върху потока на нефт и газ към Китай от Централна Азия, като нарушава веригата за доставка на стоки.
„Путин е главната болка на Пекин“, казва Карл Минцнер, старши научен сътрудник по въпросите на Китай в Съвета за международни отношения.
Според Уан Хуейяо, ръководител на Центъра за Китай и глобализацията, базиран в Пекин мозъчен тръст, китайците желаят да имат добри отношения със Съединените щати, за което свидетелства решението да се въздържат от приемане на резолюция по време на гласуването в Съвета за сигурност на ООН.
Докато Съединените щати се стремят да отдалечат Русия и Китай един от друг, последните се справят с натиска, като подкрепят исканията на Москва за сигурност, тъй като това служи за намаляване на американската мощ. Въпреки това има фактори, които ограничават помощта на Пекин. Това са предимно търговските и финансовите отношения с Европейския съюз и САЩ. Откритата подкрепа за руската политика би застрашила голямото инвестиционно споразумение, което Пекин се опитва да сключи с Европейския съюз, и би изложила страната на унищожителни вторични санкции от страна на американците. От друга страна, сега действията на Вашингтон се разглеждат като тест за възможна реакция срещу собствената му битка за Тайван. И накрая, Китай получава шанс да отслаби Русия, своя геополитически съперник в Централна Азия, като краен резултат от събитията в Украйна и техните последици за международните отношения.
