Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg |
Китай тихо се дистанцира от засегнатата от санкции руска икономика. През миналия месец двете държави обявиха, че приятелството им „няма граници“. Това беше преди Русия да започне войната си в Украйна.
Сега когато руската икономика е ударена от санкции от цял свят, има все повече доказателства, че желанието и способността на Китай да помага на северната си съседка може да са ограничени. Пекин отказва да осъди нападението на Русия над Украйна, но иска да избегне въздействието на санкциите, които многократно е осъждал като неефективен начин за разрешаване на кризата, пише в свой анализ CNN.
„Китай не е страна в кризата [в Украйна] и не иска санкциите да засегнат Китай“, заяви външният министър Уан И във вторник по време на телефонен разговор с испанския си колега.
А в сряда Пекин даде пълната си подкрепа за коментарите, направени по-рано тази седмица от посланика на Китай в Украйна. „Китай никога няма да нападне Украйна. Ще помагаме, особено икономически“, заяви Фан Сиенжун, цитиран в прессъобщение на регионалното правителство в Лвов.
Опасенията, че китайските компании могат да бъдат подложени на санкции от страна на САЩ заради връзките с Русия, допринесоха за епична разпродажба на китайски акции през последните дни. Този срив беше преодолян в сряда, когато Пекин обеща, че ще провежда политики за стимулиране на свиващата се икономика и за поддържане на стабилността на финансовите пазари.
В понеделник американски служители заявиха пред CNN, че разполагат с информация, според която Китай е изразил готовност да предостави на Русия исканата военна и финансова помощ. Китай отхвърли тази информация като „дезинформация“.
Анализатори твърдят, че Китай се опитва да постигне „деликатен баланс“ между това да подкрепи Русия с реториката си, но без да разгневява допълнително Съединените щати.
Пекин и Москва имат общ стратегически интерес да предизвикват Запада. Въпреки това китайските банки не могат да си позволят да загубят достъп до американски долари, а много китайски индустрии не могат да си позволят да се лишат от американски технологии.
Въпреки че Китай е търговски партньор №1 на Русия, Пекин има други приоритети. Търговията между двете страни съставлява едва 2% от общия обем на търговията на Китай. Европейският съюз и Съединените щати имат много по-големи дялове, показват данни на китайската митническа статистика от миналата година.
Ето някои мерки, които Пекин предприе през последните няколко седмици, за да се дистанцира от изолираната и разпадаща се руска икономика.
Оставяне на рублата да поевтинее
Китайската валута – юанът, не се търгува напълно свободно, като вместо това се движи в рамките на диапазони, определени от служители на Китайската народна банка (КНБ). Миналата седмица те удвоиха размера за търговския диапазон на рублата, което позволи на руската валута да поевтинява по-бързо.
От началото на войната в Украйна рублата вече е загубила повече от 20% от стойността си спрямо долара и еврото. Позволявайки цената на руската валута да спада спрямо юана, Пекин не прави услуга на Москва.
Руснаците ще трябва да плащат повече в рубли за китайски вносни стоки като смартфони и автомобили. Китайските марки телефони като Xiaomi и Huawei са изключително популярни в Русия и преди войната се съревноваваха с джаджите на Apple и Samsung за лидерство на пазара.
Китайските производители на автомобили, като Great Wall Motor и Geely Auto, заемат 7% от руския пазар, продавайки повече от 115 хил. автомобила през миналата година. Great Wall Motor спря да доставя нови автомобили на дилърите в Русия заради колебанията на валутния курс.
Разширяването на търговския диапазон ще позволи на юана да не изостава спрямо силните колебания на рублата, така че китайските компании да могат „по-добре да разбират размера или тенденцията при бъдещи колебания на валутния курс и да намалят валутните рискове чрез използване на методи за хеджиране, като например деривати“, съобщи миналата седмица държавната China Business Network.
Понастоящем дял за около 25 млрд. долара от китайско-руската търговия се осъществява в юани, съобщават китайските държавни медии.
Резервите на централната банка
Най-значителната помощ, която Китай може да предложи на Русия, е чрез резервите на стойност 90 млрд. долара, които Москва държи в юани, пише Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в Natixis, в изследователски доклад във вторник.
Санкциите замразиха руски резерви на стойност около 315 млрд. долара – или приблизително половината от общата сума резерви – тъй като западните държави забраниха да се работи с руската централна банка.
Пред руските държавни медии министърът на финансите Антон Силуанов заяви тази седмица, че страната иска да използва резервите в юани, след като на Москва е блокиран достъпът до щатски долари и евро.
До момента Китайската народна банка не е направила коментар за позицията си по отношение на тези резерви. Ако Китай позволи на Москва да конвертира резервите си от юани в щатски долари или евро, „това очевидно би помогнало за сегашната безизходица на Русия“, отбеляза Гарсия-Хереро. Въпреки това „репутационният риск от потенциално нарушаване на западните санкции би бил огромна стъпка за Китайската народна банка, която тя би предприела, и поради това я прави много малко вероятна“, каза тя.
„Дългосрочните ползи от сближаването с Русия може да не съответстват на въздействието на внезапната загуба на интерес от страна на западните инвеститори към Китай“, добави тя.
Задържане на части за самолети
Санкциите, наложени от Съединените щати и Европейския съюз, означават, че двата най-големи производителя на самолети в света – Boeing и Airbus, вече не могат да доставят резервни части или да осигуряват поддръжка на руските авиокомпании. Същото се отнася и за производителите на реактивни двигатели.
Това означава, че руските авиокомпании могат да изчерпят частите си в рамките на няколко седмици или да летят със самолети, чието оборудване не се подменя толкова често, колкото е препоръчително за безопасна експлоатация.
По-рано този месец високопоставен руски служител заяви, че Китай е отказал да изпраща части за самолети на Русия, а Москва търси алтернативни доставки.
Валерий Кудинов, ръководител на отдела за летателна годност на самолетите в руската агенция за въздушен транспорт, беше цитиран от руската държавна информационна агенция ТАСС да казва, че Русия ще търси възможности за снабдяване с части от страни, включително Турция и Индия, след неуспешния опит да ги получи от Китай.
„Доколкото ми е известно, … Китай е отказал“, е цитиран Кудинов. В отговор на молбата на CNN за коментар китайското външно министерство потвърди противопоставянето на Пекин на санкциите, като добави, че Китай и Русия ще поддържат „нормално икономическо и търговско сътрудничество“.
През 2017 г. Китай и Русия създадоха съвместно предприятие в областта на гражданската авиация за изграждане на нов широкофюзелажен пътнически самолет за дълги разстояния, като се стремят да се конкурират с Boeing и Airbus. Производството на CR929 започна, но разногласията по отношение на доставчиците доведоха до забавяния. Първоначално се очакваше самолетът да бъде предложен на клиентите през 2024 г., но Русия отложи срока за 2028-2029 г.
Замразяване на инвестициите в инфраструктура
След инвазията в Украйна Световната банка спря всички свои програми в Русия и Беларус. Тя не е одобрявала нови заеми или инвестиции за Русия от 2014 г. насам и за Беларус от 2020 г. насам.
По-изненадващо може би е решението на базираната в Пекин Asian Infrastructure Investment Bank да направи същото. В изявление по-рано този месец тя заяви, че преустановява всички свои дейности, свързани с Русия и Беларус, „докато войната в Украйна се развива“. Този ход е „в най-добрия интерес“ на банката, добави тя.
Разочарован от относителната липса на влияние в Световната банка (със седалище във Вашингтон) и Азиатската банка за развитие (където Япония е основна сила), Китай стартира AIIB през 2016 г. Освен че е домакин на централата, Китай осигурява председателя на банката и има 26,5% от гласовете. Индия и Русия имат съответно 7,6% и 6%.
Решението на AIIB да преустанови дейността си в Русия означава, че 1,1 млрд. долара от одобрени или предложени заеми, насочени към подобряване на пътните и железопътните мрежи на страната, сега са спрени.
