Снимка: Cristobal Olivares/Bloomberg |
На 7 март цената на кобалта достига 79 295 долара за тон, най-високото ѝ ниво от юни 2018 г. На 8 март цената на никела се повиши до безпрецедентен връх от над 100 000 долара за тон, което доведе до прекъсване на търговията с метала на Лондонската метална борса.
Суровините отчитат ценови скок в началото на седмицата. Руската инвазия в Украйна доведе до налагане на санкции от страна на западните страни срещу Москва. Това предизвика сериозни смущение във веригите на доставка.
Освен цените на никела и кобалта, нарастват и тези на паладия, златото, петрола, както и на пшеницата.
Никелът и кобалтът играят особено важна роля по отношение на изграждането на батерии за електрически превозни средства. Най-използваният тип батерия за електромобили е литиево-йонната, където основните минерали са литий, кобалт, никел, графит и манган, пише Mining Technology.
През последните няколко години продажбите на електромобили процъфтяват. Търсенето им в Европа достигнаха рекордно високо ниво през 2020 г., изпреварвайки Китай като регион с най-много регистрации. През 2019 и 2020 г. продажбите там нараснаха със 142% на годишна база.
Въпреки че продажбите стагнират през 2021 г. в Европа, местните потребители закупиха 2,3 млн. нови превозни средства с батерии. С общи глобални продажби от 6,6 млн. броя, електромобилите вече представляват около 9% от всички продажби на нови превозни средства. Очаква се техният брой да продължи да расте, подкрепен от приетите национални и наднационални цели за постепенно премахване на конвенционалните автомобили, снабдени с двигател с вътрешно горене.
С нарастването на търсенето на електромобили се увеличава и търсенето на батерии и свързаните с тях суровини. Според изчисления на Международната агенция по енергетика (МАЕ) търсенето на батерии за електрически коли в Европа достига 52,4 гигаватчаса през 2020 г. През 2019 г. то е 24,9 гигаватчаса, което представлява увеличение от 110% на годишна база.
Нарастващото търсене на метали, необходими за батериите, представлява предизвикателство за миннодобивния сектор. Елементи като литий, никел и кобалт се произвеждат само в шепа страни. Това прави веригата ба доставка силно уязвима към прекъсвания и ценова волатилност.
Русия е вторият по големина производител на кобалт в света, отговорен за повече от 6% от световното производство на метала, както и третият по големина производител на никел с над 11% дял.
Все пак има възможност да се осигурят доставки на никел и кобалт от други страни. Данните от Геоложката служба на САЩ (USGS) например показват, че освен Русия, Демократична република Конго (ДРК) и Австралия са другите водещи производители на кобалт, съответно с дял от 69% и 4% от общото световно производство. Индонезия и Филипините също са сред основните производители на никел, отговарящи за съответно 30% и 13% от глобалния добив.
Но в краткосрочен план съществуват ограничения в предлагането. Преди руското нахлуване в Украйна и ескалацията в напрежението между двете страни, цените на металите вече растяха поради увеличеното търсене. Предизвикателството пред миннодобивната индустрия е да се справи с това търсене.
През май 2021 г. МАЕ публикува доклад, в който изразява загрижеността си относно бъдещата сигурност на минералите, които са от съществено значение за енергийния преход.
„Данните показват очертаващо се несъответствие между засилените световни амбиции за климата и наличието на жизненоважни минерали, които са от съществено значение за реализирането на тези амбиции“, изтъква Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ.
За повечето от тези минерали не липсват запаси. Според данни на USGS Индонезия, Австралия и Бразилия имат най-големите запаси на никел, като глобалните резерви се оценяват на повече от 95 милиона тона. За кобалта са идентифицирани над 7,6 милиона тона резерви, като ДРК, Австралия и Индонезия заемат челните места.
Проблемът тук представляват трудностите около изграждането на нови мини за оползотворяване на тези резерви. Според МАЕ реализирането на нов проект отнема средно 16,5 години. Това хвърля сянка върху възможността за увеличение на продукцията, ако търсенето продължи да расте с бързи темпове.
Според доклада на GlobalData батерията е отговорна за около 35%-40% от стойността на един електромобил. Ако цените на батериите се повишат заедно с цените на суровините, това може да повлияе на растежа при електромобилите през следващите години, особено ако покачването на цените е съчетано с неяснота при субсидиите, какъвто е случаят с Германия. Като част от пакет от стимули по време на пандемията от коронавирус, германското правителство въведе бонус за иновации до 9 000 евро за изцяло електрически превозни средства до края на 2022 г.
„Понастоящем съществува несигурност относно нивото на субсидията от 2023 г. нататък“, пише анализаторът Мохит Прасад. „Тъй като цените на батериите ще се увеличат и все още няма яснота около субсидията за 2023 г., Германия може да стане свидетел на забавен растеж при електромобилите през следващите години“, добавя той.
