Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg |
Седмица, след като руският държавен глава Владимир Путин нареди инвазия в Украйна, германските автомобилни концерни Volkswagen, BMW и Mercedes-Benz замразиха производството и продажбите в Русия. Автомобилното трио, което обикновено избягва да коментира международната политика, излезе с внимателно формулирани критики срещу войната в Украйна.
Мерките, които компаниите предприеха, не са особено болезнени за тях. Общо Volkswagen, BMW и Mercedes са продали по-малко от 300 000 автомобила в Русия през 2021 г., което представлява малка част от общия обем от 13 млн. превозни средства, с който могат да се похвалят при глобалните продажби, пише Financial Times.
И все пак в заседателните зали на автопроизводители имаше колебание, която трябваше да се вземат подобни решения. Оттеглянето от Русия, според представител на един от германските концерни, е едно, но какво ще стане, ако при подобен сценарий се стигне до натиск за изтегляне от Китай, който представлява над една трета от продажбите и на трите компании?
„Това“, споделя източникът, „би представлявало екзистенциална криза“.
Подобен сценарий ще важи с пълна сила за Volkswagen, вторият по големина автопроизводител в света по обем на продажбите след Toyota. В европейския бизнес на компанията работят около 500 000 души, като концернът управлява най-големият автомобилен завод на континента – фабриката във Волфсбург. Но по отношение на приходите Volkswagen е повече китайска компания, отколкото европейска.
Volkswagen, който беше първият чуждестранен автопроизводител, изградил силно присъствие в Китай преди почти четири десетилетия, разчита на страната за поне половината от годишната си нетна печалба – точният размер не се разкрива. Автомобил на групата, която контролира марки като Audi, Porsche, Skoda и едноименния бранд, се продава в Китай на всеки 9,5 секунди през 2021 г.
През годините концернът започна да бъде „разглеждан като синоним на германската бизнес общност“ в тази страна, споделя ръководителят на китайския бизнес на Volkswagen Щефан Воленщайн.
Още преди руската инвазия в Украйна групата се притесняваше, че новото коалиционно правителство в Берлин може да застраши това, което един бивш мениджър в концерна описа като „златна мина“ за Volkswagen.
Новото правителство, водено от канцлера Олаф Шолц, сигнализира за промяна във външната политика, което може да усложни отношенията с Китай. В интервю за германски вестник от 1 декември, преди да бъде сформиран кабинетът, бъдещият външен министър Аналена Бербок сигнализира, че ще се различава от предшествениците си, когато става дума за отношенията с китайския държавен глава Си Дзинпин.
Германският външен министър Аналена Бербок. Снимка: Liesa Johannssen-Koppitz/Bloomberg
Наричайки китайското правителство „авторитарен режим“ и подчертавайки практиките на принудителен труд в Синдзян-уйгурския автономен регион, където Volkswagen управлява завод, Бербок сподели, че вярва, че една „ориентирана към ценности външна политика [винаги е била] комбинация от диалог и твърдост“, добавяйки, че „откровеното мълчание не е форма на дипломация“.
Китайското посолство в Берлин отговори с кратко напомняне, че предпочита „строителите на мостове пред строителите на стени“, докато китайският посланик посочи, че „иска да знае какво, по дяволите, става“, според германски източник.
Две седмици по-късно, след като Литва ядоса Пекин, като позволи отварянето на тайванско консулство във Вилнюс, призовавайки литовците да не купуват китайски смартфони, германските доставчици на автомобилни части Continental и Hella внезапно откриха, че продуктите, произведени в техните литовски обекти, са задържани на китайските пристанища.
„Виждате как китайците реагираха на Литва“, посочва представител на ръководството на един от най-големите инвеститори във Volkswagen. „По-големите компании в Германия са силно притеснени“, добавя той.
Дистанцирането от диалога, възприет като метод в ерата „Меркел“, се случва в момент, когато влиянието на Volkswagen започва да намалява. Въпреки силната си позиция при продажбите на конвенционални превозни средства компанията изпитва затруднения да ускори своя преход към електрическа мобилност, докато конкурентите ѝ набират инерция, особено по отношение на китайския пазар.
Това може да направи групата още по-уязвима, ако руското нахлуване в Украйна генерира силна реакция геополитическа срещу Китай – особено ако Пекин окаже военна подкрепа на Русия.
