Кирил Петков. Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
От години България играе внимателна двойна игра, опитвайки се да балансира между Изтока и Запада и да не разгневява Москва. Макар че инвазията на Русия в Украйна на 24 февруари обедини Европа, осъждайки войната, конфликтът засили стари разделения в българската политика и общество, пише онлайн изданието Politico.
Само ден след началото на войната министър-председателят Кирил Петков уволни министъра на отбраната, който описа конфликта като „операция“, а не като „война“, и предложи България да остане неутрална, макар че е страна членка на НАТО, припомня изданието. Макар че Петков дойде на власт през декември, обещавайки по-силна прозападна траектория, той все пак трябва да управлява коалиция със Социалистическта партия, която избягва да санкционира Путин.
И ако това не са достатъчно проблеми, България е и залята от проруска дезинформация, която стоварва вината за инвазията в Украйна върху САЩ.
Отношенията между Русия и България имат дълбоки корени, като страните споделят исторически, религиозни и културни отношения. След падането на Желязната завеса много хора с връзки към стария ред и тайните служби продължиха да са част от българското политическо статукво. Широкоразпространената корупция по високите етажи на властта и олигархичните връзки с правителството позволи на Москва допълнително да се възползва от тези отношения, пише изданието.
Заради влиянието на Русия в България някои възприемат страната като Троянския кон на Москва в ЕС. „Нивото на руско влияние в България е несравнимо и прави страната доста уязвима“, коментира програмният директор на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефнов. „Конфликтът изведе тези стари разделения на фронтовата линия“, посочва той.
Партии в целия политически спектър са склонни да заобикалят теми, свързани с Русия, и не правят нищо, което може да разгневи Кремъл.
Енергията отдавна се оказва ключова точка на натиск от Русия, а Петков настоява, че нови санкции върху Русия заради Украйна трябва да дадат на България изключение по ограничение на покупки на петрол и газ. Западни дипломати отдавна се оплакват, че руски енергийни гиганти като „Лукойл“ и „Газпром“ упражняват твърде голямо влияние в България и не позволяват истинска диверсификация. София, например, беше обвинявана години наред, че бави изграждането на газовия интерконектор през гръцката граница, който ще позволи на Югоизточна Европа да се отдели от зависимостта си от Русия и да внася суровина през Турция от Азербайджан, Близкия изток и Централна Азия.
Червени линии заради Червения площад
Макар че Петков публично осъди войната, той се оказа в неудобна позиция спрямо съюзниците си от социалистите, пише Politico.
Вътрешни коалиционни кавги също избухнаха малко след като Путин започна инвазията си срещу Украйна на 24 февруари. След часове дебати социалистите не подкрепиха част от декларация в Народното събрание, свързана със санкциите. Единствената друга партия, която не подписа декларацията бе „Възраждане“ – крайнодясна партия и в момента един от най-силните привърженици на Кремъл, пише изданието.
„Това, което виждаме в момента, е изкарано директно от наръчника на Кремъл“, казва Стефанов. „Русия се превърна в непреодолима червена линия в управляващата коалиция“. През 2016 г. ЦИД публикува проучване, наречено „Кремълският наръчник“, който описва мащаба на руското влияние в страната, оценявайки, че свързани с Москва инвестиции формират над 20% от брутния вътрешен продукт на страната.
Макар че напрежението в управляващата коалиция остава високо, политическите наблюдатели не очакват сериозни сътресения в кабинета.
„Не мисля, че социалистите ще стигнат до крайности“, казва Димитър Бечев, преподавател в Oxford School of Global and Area Studies. „Те добре знаят, че нови избори може допълнително да свие подкрепата за тях“, допълва той.
В петък България заедно с Латвия, Литва и Естония изгониха общо 20 руски дипломати. Междувременно руското посолство в София предупреди кабинета да не изпраща военна помощ на Украйна на фона на бързо влошаване на отношенията между посолството и българските власти.
Въпросът за военната помощ поставя Петков в затруднение: основната позиция на София е, че ще предостави хуманитарна помощ, но не и оръжия на Киев. Въпреки това министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин се присъедини към Петков в събота, за да обяви създаването на мултинационална бойна група от до 1000 войници на НАТО в България.
Президентът Румен Радев, който бе подкрепен от социалистите на първите избори през 2017 г., също явно предпочита да се придържа към подхода да се „държат главите долу“, когато става въпрос за Русия. В същото време обаче президентът не се посвени да нарече атаката на Русия срещу Украйна война и бързо я осъди, пише изданието.
Оттогава насам обаче той подбира внимателно думите си за конфликта и често стига до двусмислена реторика. Той изрази опасенията си какво влияние може да имат санкциите срещу Русия върху българската икономика – опорна точка, честно повтаряна от социалистите.
„Радев е добър барометър за обществените настроения“, казва Бечев. „Той успява да намери средата, изразявайки критики, но без да се противопоставя на проруските си поддръжници“, допълва той.
Петков силно осъди инвазията на Русия, но все пак трябва да направи известни отстъпки пред коалиционните си партньори. България бързо затвори небето си за руски самолети, но се колебае да допусне войници на НАТО на територията си, както направиха други. София предложи на Киев хуманитарна помощ, но не и оръжия.
Изгубване на благоволението
Възмущението, предизвикано от войната, насърчи и някои прогресивни и прозападни гласове да възобновят исканията си да премахнат паметници от времето на комунизма, свързани с Русия.
Някои призоваха за премахването на паметника на Съветската армия от сърцето на София. Няколко изтъкнати фигури дори протестираха срещу статута на 3 март като национален празник и предложиха замяната му с друга важна дата от българската история.
„Определянето на 3 март като национален празник е позор за нашата национална идентичност“, заяви Ивайло Дичев, български културен антрополог, в отворено писмо до правителството.
Много българи обаче възприемат Русия много благосклонно. България е страната, където Москва получава най-високия рейтинг на одобрение – 73%, според проучване на Pew Research от 2019 г. Бечев описва „обикновените българи, които подкрепят ЕС, карат Volkswagen, но имат благоприятна позиция към Русия“.
В социалните медии разделенията са дълбоки, а емоциите бушуващи. Наред със снимките на профилите, окичени с синьо-жълтото знаме на Украйна, има много руски тролове, които подкрепят Путин и подкрепят опорните точки на Кремъл за война, която те описват като „специална военна операция“, или конспиративни теории, че конфликтът е бил предизвикан от САЩ или че Вашингтон е помогнал на Киев да разработва биологични оръжия.
България от години е плодородна тестова почва за руската пропаганда и конспиративни теории.
„Изпитваме бремето на руската пропаганда от дълго време. Затова има стабилна база, където конспиративните теории за войната сега процъфтяват“, казва Стефанов. „Най-лошата част е, че много българи попиват дезинформацията, без да я поставят под въпрос“, посочва той.
Въпреки това експертите прогнозират, че войната на Кремъл в Украйна може да принуди умерените проруски привърженици да преосмислят мнението си. Скорошно проучване на социологическата агенция „Алфа Рисърч“ показа, че само 4 дни след като Русия нападна Украйна, одобрението на Путин е спаднало до 32% спрямо 55% през юли 2021 г.
Управляващият партньор на агенцията Боряна Димитрова казва, че популярността на Путин в България поема сериозен удар. „Българите виждат Путин като смел, силен, решителен лидер, който е готов да предизвика Запада и САЩ като световна сила“, казва Димитрова. „Но инвазията срещу Украйна бе директна атака срещу Европа и мнозина я смятат за заплаха“, посочва тя.
