Снимка: Akos Stiller/Bloomberg |
Ако имаше един принцип, който обедини разнородните предизвикателства пред финансовите министри на Г-20 по време на срещата им през февруари – от инфлацията до климатичните промени – той бе, че превенцията щеше да ги направи по-лесни (и евтини) за преодоляване. Същото важи и за един от най-силно изразените въпроси, свързани с финансовите регулации, а именно международните правила за управление на криптовалути, пише Financial Times в редакционен материал. Може би затова финансовите министри мъдро решиха да приемат заключенията на доклад на Борда за финансова стабилност за сектора.
Не бяха обаче обявени никакви големи промени при регулирането на сектора. Но съгласието да се задълбочи наблюдението и да се намерят регулаторни пропуски, които трябва да бъдат запълнени, са приветствани първи стъпки по пътя към гарантирането, че спекулациите остават индивидуален, а не общ риск.
Схващането на политиците е, че криптосекторът – макар и проблематичен по редица причини, включително възможността да бъдат измамени обикновените инвеститори и да се изперат мръсни пари – не би застрашил състоянието на финансовата система. Това схващане обаче може да не се окаже толкова сигурно още дълго, тъй като криптовалутите и свързаните с тях активи стават все по-общоприети. Проблемите на криптопазарите може все по-често да се пренасят и към по-широката финансова система, застрашавайки стабилността на банки, други кредитори, а по този начин и по-широката икономика. Разчистването на подобна криза би било по-скъпо, отколкото превенцията на първо място.
Проучване, публикувано през юни 2021 г., установява, че се очаква хеджфондовете да повишат значително притежанията си на криптоактиви. Инструментите, свързани с криптовалутите, като деривати, е вероятно да се увеличат: все пак много трейдъри използват опции, за да залагат на цената на биткойна.
Fidelity, един от най-големите мениджъри на активи в света, пусна свой биткойн борсово търгуван фонд миналия месец. Излизането на светло на криптовалутата увеличава риска силно понижение на цените да разтърси доверието във водещи играчи на пазара, особено тези, които финансират експозициите си чрез заеми.
Кошмар за пазарите би било криптоповторение на финансовата криза от 2008 г. В такъв случай несигурността за това кои институции ще са изложени на риск при проблеми с новите финансови активи е достатъчна, за да накара финансовите пазари да замръзнат. Засега няма конкурентна система на „сенчесто банкиране“, която да подкрепя кредитирането към реалната икономика с криптоактиви. Малцина все още биха приели биткойна за актив убежище за разлика от гарантираните с ипотека ценни книжа, които бяха в сърцето на кризата от 2008 г.
Ако има актив, който може да изпълни тази роля на убежище, то това са стейбълкойните, които отговарят за значителна част от търговията с криптовалути. Тези токени са напълно конвертируеми с традиционните валути, най-вече с американския долар. Това им дава – наред с тяхната безопасност и стабилност – много от същите характеристики както на банковите депозити, които също биха могли да се обръщат в национална валута при нужда.
Но един достатъчно голям трус на криптопазара може да накара инвеститорите да потърсят начини да продадат стейбълкойните си – поведение като това на вложители при проблем с банката им. Това би накарало снабдителите да продават активи, за да набавят на инвеститорите исканите от тях пари. Ако това доведе до разпродажби на ниски цени, другите пазари може също да бъдат засегнати.
Засега всички тези рискове са малки. Криптопазарът все още няма мащаба да ги направи по-сериозни. Но световните финанси се развиват бързо. Затова и Г-20 с право действа. В един свят, залят с пари, позволяването на инвеститорите да търсят спекулативни печалби, свързани с криптовалутите, трябва да остане като приоритет след финансовата стабилност.
