Снимка: Bloomberg |
През ноември 1939 г., скоро след като хитлеристка Германия напада Полша, друга голяма европейска страна също атакува по-малък съсед: Русия нахлува във Финландия. След яростна битка през дълга и люта зима войната завършва с Московския мирен договор, в който финландските отстъпки са далеч по-малко от това, на което Сталин се е надявал при започването на инвазията си, пише за Bloomberg адмирал Джеймс Ставридис, бивш главнокомандващ на НАТО.
Въпреки че бяха силно превъзхождани като брой и въоръжение от Съветската армия, финландците успяха до голяма степен да удържат руснаците в така наречената от тях Зимна война. Сценарият е зловещо подобен на ситуацията, която се развива днес в Украйна, където Путинова Русия е изправена пред жестоката съпротива на украинците.
Преди повече от десетилетие, когато посетих Хелзинки като върховен съюзен главнокомандващ на НАТО, първото място, където финландците ме заведоха, беше в техния музей на Зимната война, посочва Ставридис. Там той прекарва два часа и е очарован от смелостта, изобразена чрез триизмерни експозиции, експонати, карти и снимки от войната. Той още пази и подарък, който финландците му дават – карта, показваща местоположението на войските, както и имената и ликовете на финландските генерали около границата.
Финландците бяха превъзхождани приблизително в отношение две към едно откъм обучени войници, но по-удивителните разлики бяха при танковете и бойните самолети. Финландците имаха само по няколко десетки от тях, докато СССР имаше около 5000 танка и 4000 самолета. Но към края на конфликта финландците бяха дали пет пъти по-малко жертви по време на боеве от Съветската армия.
Макар съветските предимства във въздуха и при механизираните операции в крайна сметка да преодоляха голяма част от финландската съпротива, решителният характер на защитниците и заплахата от продължаващите бунтове допринесоха много за оформянето на мира. Въпреки предвоенните цели за завладяване на цялата страна и въвеждане на марионетен режим, Съветите в крайна сметка се задоволяват с малка част от територията на Финландия (около 10%) и обещанието за финландски неутралитет.
Какво можем да научим от руско-финландската война, което да определи подхода към събитията в Украйна днес?
Първо и най-важно, трябва да оценим, че една решителна военна сила, която се бие на домашен терен, може да опровергае малкото шансове, които й се дават, и да постигане успех на бойното поле. Финландците имат трайно и силно чувство за независимост, както и украинците, въпреки руските декларации и в двете войни. Познавам от първа ръка високото качество на военните и на двете нации, които бяха поставени под мое командване в Афганистан и в други мисии на НАТО, казва още Ставридис.
Когато войниците се бият, за да защитят своите деца, родители и съпрузи – и независимостта на своята държава – те имат значително морално предимство пред наборниците и запасняците. Това важеше за финландците и остава важен фактор във войната в Украйна.
