EZ 10:18:01 16-02-2022
RI1011EZ.019
Пловдив – библиотека – проекти
Екип на НБ „Иван Вазов“ в Пловдив
подготвя и печели проекти, финансирани както от ЕС,
така и от български институции
Пловдив, 16 февруари (Дима Шопова, БТА)
Екип на Народна библиотека (НБ) „Иван Вазов“ в Пловдив подготвя и печели проекти, финансирани както от Европейския съюз (ЕС), така и от български институции и неправителствени организации. Това каза за БТА директорът на библиотеката Димитър Минев. По думите му има изключително интересни проекти, които са и европейски, и на Министерството на културата (МК) и на фондация „Пловдив 2019“.
Като един от най-значимите проекти, започнат през 2019 година, Минев посочи „КЛаДА-БГ“. Той е мащабен и в него участват 15 партньора под шапката на Института за информационни и комуникационни технологии към Българската академия на науките, сред които са пловдивската библиотека, Софийският и Шуменският университет. Този проект е свързан с изследователска и е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково пространство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN и DARIAH и обхваща периода 2018-2023 година. По думите му това са две огромни пространства, свързани с хуманитарните и точните науки, в които има ресурси и които са свободно достъпни и могат да бъдат изследователски засегнати. Библиотеката е в качеството си на донор на проекта – всичко, което е дигитализирано, е предоставено за изследователска дейност в тези инфраструктурни проекти и резултатите са изключително добри, коментира Минев. На практика, обясни той, дигиталната библиотека е свързана чрез свободен достъп и всички могат да я ползват.
Относно дигитализацията Димитър Минев обясни, че имат девет раздела в нея, които постепенно пълнят със съдържание, като най-важни посочи периодичните издания. Нашата цел е да дигитализираме всички периодични издания – от първия български вестник „Български орел“ на Иван Богоров, излизал през 1853 година, до вестниците в периода от Втората световна война. Това са стотици хиляди вестникарски страници, които трябва да се дигитализират и обработят, и благодарение на този проект те са достъпни и чрез оптическо разпознаване на форматите.
Сред интересните проекти Минев посочи този, който се финансира от фондация „Пловдив 2019“ и е свързан с паметта на България и Пловдив – изкуство и обществено пространство, свързано с проектите за монументално-декоративната живопис на пловдивските художници, които са емблематични и за страната, добавя директорът. Това са творци, които като млади таланти, са създали една школа в Пловдив да правят проекти, които се реализират като монументално-художествена живопис на различни обществени сгради – по фасадите и вътре. Една изключително интересна история, която би могла да бъде повод за туристически маршрути и която в много случаи е неглижирана, защото творбите са на много места, някои от тях – недостъпни, а други са и унищожени, добавя Минев и уточнява, че пловдивската библиотека притежава една колекция от над 100 макета на авторите, с които са участвали в различните конкурси. За да могат хората да стигнат до тях ще бъде издадена, което е и същността на проекта, книга, в която ще се опише историята им, ще бъде посочено мястото, както и информацията за самите автори. Колекцията обхваща периода 1961-1983 година, а авторите са Йоан Левиев с 31 творби, Анастасия Кметова с 24, Димитър Киров с 23 и Енчо Пиронков със 17. Съавтори са Ана Гребенарова, Колю Витковски, Съби Събев, Георги Бояджиев. 55 от обектите с монументално-декоративната живопис са в Пловдив, 11 в градовете Хисаря, Първомай, Карлово, Баня, Стамболийски, Садово, а 22 в населени места в страната, сред които са Дом-паметник връх „Братан“ в Средна гора и Дом-паметник – връх Бузлуджа. По предварителна информация 14 реализации в град Пловдив вече не съществуват, в тежко състояние са или са компрометирани поради неадекватна последваща намеса.
Друг проект, „Литературен ренесанс в Пловдив“, който е съвместен на сдружение „Писалка и перо“ и библиотеката, се реализира отново с фондация „Пловдив 2019“. Партньори са Гьоте-институт България, Народно читалище „Алеко Константинов-1954“ и Националната и университетска библиотека на Македония. Целта на проекта е да развие публиките на Пловдивската народна библиотека и читалищата, като културни институции на Пловдив чрез дейности в България, Македония и Италия. В библиотечна среда да бъде осигурен свободен достъп на всички, включително и на малцинствата до култура, до познати и не толкова познати имена сред съвременните автори на художествена литература. През тригодишния период на Програмата са организирани много събития, сред които библиографски изследвания и статистически проучвания на четенето на немски, италиански и балкански автори, изложби на преводна литература в България, Македония и Италия, конкурси за преводи за младежи от немски и италиански езици.
Като един от най-интересните проекти на библиотеката директорът й посочи проектът „Заедно в многообразието“. Той касае паметта на Пловдив, хилядолетен град, който има традиции в етническото съжителстване, обяснява Минев. Целта по думите му е да популяризира дати и събития на етническите групи пред останалите етноси. Напоследък се оказва, че ние не познаваме празниците и традициите на нашите комшии от другите етноси, коментира той и допълва, че в реализирането на проекта са се включили организациите на арменци, турци, гърци, евреи, както и на руснаци и италианци, и всичко това е преплетено – всеки един етнос представя празника си, който смята, че е най-определящ за тях и го разказва по начин, който смята, че е най-достъпен за останалите етноси.
/РИ/
