Видях я – ослепяха ми очите
от тая демонична красота
и вик безумен тласнаха гърдите
към схванати уста.
Между вулкани майка я родила,
в Калабрия – сърца за да мори…
Де другаде, кажете, тая сила
и страст, и плам гори?…
Два дена веч – две годин – аз линея,
че тя не снема огнен взор от мен, –
а смелост липсова… Ще полудея!…
Но дойде третий ден…
На третий ден аз грабвам китка цвете
и влизам при Розалия: подлий страх
тоз път веч задуших и аз ръцете
аз смело я хванах.
И викнах й: „Три дена вече стават!
Не мога повече – не ме мъчи!…
Очите твои мира ми не дават –
тез черните очи“…
Но смая се и трепна тя тогива –
и готви се да бяга, да се крий:
„Недей!… Батиста е ревнив… не бива!
Да знай – ще те убий!…“
„Да ме убие!… нека!… остави ме!…“
И тигър ревна в моето сърце –
и хубостта, която подлуди ме,
аз грабнах на ръце.
И тез очи безумно-сладострастни
със хиляди целувки аз покрих,
и в тия устни трепетни безгласни
аз свойте устни впих.
И всичката ми кръв нахлу в главата…
Как можех вече аз да се свестя,
когато и Батиста, и… камата
сама забрави тя?…
Кирил Генчев Христов е роден на 23 юни 1875 в Стара Загора, учи в родния си град, в Самоков, Търново и София.
