Снимка: Erin Trieb/Bloomberg |
Някои правителства в Европейския съюз настояват блокът бързо да наложи нови санкции в отговор на множеството данни, че руски войски са екзекутирали невъоръжени цивилни в украински градове, твърдят дипломати, запознати с дискусиите, пише Bloomberg.
Европейската комисия вече обмисля детайли по мерките, които ще се фокусират най-вече върху затварянето на вратичките, засилване на съществуващите действия – като контрол на износа на технологични стоки и пълно санкциониране на банки, които вече са отделени световната система за плащания SWIFT – и разширяване на списъка със санкционираните лица.
Част от държавите в ЕС твърдят, че се работи по това новите наказания да бъдат въведени бързо, след като украинските власти сигнализират за военни престъпления, извършени от руски войски в северните райони, посочва дипломат, запознат с разговорите.
Все още няма консенсус относно всички подробности за новия пакет от санкции и кога ще бъде въведен, въпреки че ЕК се стреми междувременно да приложи набор от мерки още тази седмица. Малък брой държави членки, включително Германия, се противопоставят на санкционирането на енергийния сектор на Русия, нейната морска търговия и други ключови индустрии, а санкциите на ЕС изискват единодушна подкрепа.
Въпросът към членовете на ЕС е какви действия биха довели до нов и по-пълен набор от санкции. Някои продължават да твърдят, че за подобни мерки трябва да се мисли, ако Русия прибегне до ползването на химическо оръжие или превземе голям град, посочват трима дипломати, пожелали да останат анонимни.
Други казват, че информацията за събития на места като Буча, град в покрайнините на Киев, са достатъчни, за да се наложат нови действия. Един от дипломатите коментира, че новите мерки не са достатъчни предвид мащаба на потенциалните военни престъпления.
Украйна обвини руски войници в убийството на невъоръжени цивилни, а представители на властите твърдят, че са открили стотици тела в Буча, след като руските войски са напуснали. Михаило Подоляк, съветник на президента Володимир Зеленски, публикува няколко снимки в Twitter, на които се виждат тела на жертви. Ръцете на някои от тях са вързани зад гърба. Москва засега не е коментирала обвинението. По-рано Кремъл заяви, че насочва действията си само към военна и съществена инфраструктура.
Wall Street Journal писа по-рано, че е открит масов гроб, в който са погребани близо 300 души. Украинските военни са предоставили кадри, които показват, че малко след като руските сили са напуснали Буча, улиците са открити покрити с телата на цивилни.
Това се случва в момент, в който Русия променя тактиката си във война, като преразпределя войските си далеч от севера след седмици на неуспех за завземане на територии. Вместо това кампанията ѝ се фокусира върху райони на изток, включително Донецк и Луганск, както и към пристанищния град Мариупол, който е под обсада от седмици.
Междувременно Одеса беше разтърсена от експлозии рано в неделя. Русия изстреля ракети от кораби и самолети, които поразиха петролна рафинерия и три хранилища в близост до югозападния пристанищен град, обяви говорителят на Министерството на отбраната Игор Конашенков.
Организацията Human Rights Watch днес заяви, че е документирала няколко случая на военни престъпления, извършени от руските сили.
„Случаите, които документираме, представляват неописуема, преднамерена жестокост и насилие срещу украински цивилни“, казва Хю Уилямс, директор за Европа и Централна Азия на Human Rights Watch. “Изнасилвания, убийства и други насилствени действия срещу хора, задържани от руските сили, трябва да бъдат разследвани като военни престъпления“.
През март Съединените щати обявиха официално, че руските войски са извършили военни престъпления. Тогава държавният секретар Антъни Блинкен каза, че САЩ са видели „достоверни доклади за безразборни атаки и нападения, умишлено насочени към цивилни, както и други зверства“. Президентът Джо Байдън заяви, че смята руския си колега Владимир Путин за военнопрестъпник.
Все по-разочаровани от позицията на други в блока, няколко страни членки на ЕС, включително Литва и Полша, обявиха, че едностранно ще спрат вноса на руска енергия. От своя страна, Естония представи предложение за задържане и замразяване на дял от енерийните приходи на Русия, което според нея може да е първоначален компромис.
Един от дипломатите твърди, че надеждата е едностранните ходове ще доведат до споразумение между всички държави членки да сторят повече, за да избегнат риска това да навреди на единния фронт на ЕС.
