Инфлацията в строителния сектор е достигнала 40% след началото на военните действия в Украйна, като в края на 2021 г. е била 27%. Една част от това е спекулативно поскъпване заради временната липса и поскъпване на материали като арматурно желязо, но около 30% се дължи на голямата парична маса, която бе използвана от държавите в подкрепа на икономиките по време на пандемията. До месец и половина спекулативната част от поскъпването ще изчезне, прогнозира инж. Георги Шопов, председател на управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП), в ефира на предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Според него голяма част от това увеличение е „разумно“ да бъде поето от предприемачите, а не от строителите.
„Трябва да се намери разумен подход въз основа на конкретните цифри кой каква част да поеме от този негатив – една част трябва да поеме и държавата, защото централните банки напечатаха тези пари, все едно не предвидиха инфлацията и не я ръководят и направляват. Една част, най-малката, трябва да поеме и самият клиент, защото стойността, която той ще получи, ще бъде с десетки проценти по-висока от първоначално заложената. Този негатив трябва да бъде разпределен справедливо и рационално между субектите, така че да бъде завършен проектът“, коментира Шопов.
Той е на мнение, че държавата трябва да има водеща роля в този процес. „Инфлацията беше предвидима и трябваше да бъде управлявана. Трябваше да се каже кой ще поеме цената – в момента е един хаос, в който печелят спекуланти, а всички останали – производители, клиенти – губят“, смята строителният предприемач.
Според него може да се въведе справедлива система на база данни и общовалидни показатели, като се достигне до ясна и фиксирана работеща формула след дискусии с всички заинтересовани страни. Шопов съобщи, че в момента за това се водят разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По думите му, огромната част от предприемачите не се опитват да се възползват от повишените цени в сектора, за да завишават допълнително цените за купувачите. Шопов все пак потвърди, че има сигнали за единични подобни случаи.
Председателят на управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи потвърди, че за момента няма спрени проекти в жилищното строителство, но има спрени обществени поръчки, където и финансирането е значително по-голямо.
„Обществото не може да функционира без тези договори да се довършат и да се подпишат нови. Заради тази инфлация подписани договори не се изпълняват заради невъзможност за изпълнение, а нови не се подписват. Европейското общество не може да си позволи това – очакваме балансирано генерално решение от Европа, което след това ще бъде приложено и в България“, надява се предприемачът.
Според Шопов такава индексация, в която ще трябва да участват и крайните клиенти, макар и с най-малка част, няма да спре търсенето и практиката за имоти на „зелено“, тъй като търсенето на жилища в България за последните 30 години е стабилно по-високо от предлагането.
Цените през последните години и маржовете на печалба на предприемачите през последните години са съпоставими с ръста на инфлацията за периода, каза Шопов и добави, че предприемачите обикновено влагат печалбата от 15-25% в бъдещи обекти и развитие на фирмите.
Каква е строителната активност и какви са цените на материалите? Каква трябва да е печелившата формула в справедливата индексация с пропорциите в строителството? Как се планира строителство в ценова несигурност? Ще се забавят ли проектите? Защо е по-лесно да се строи в Руанда отколкото в България? Каква е разликата между пазара на жилища в София и Белград може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.
