Посещението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за одобрението на българския План за възстановяване и устойчивост показва, че планът може да претърпи корекции или че има притеснения за върховенството на закона, което е тясно свързано със средствата по плана. Това заяви Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водеща Живка Попатанасова.
Търсят се политически начини България да гарантира това върховенство и борба с корупцията, в това число ВСС, опити за смяна и контрол на главния прокурор, каза Керемедчиев.
„Можем да направим административна или зелена реформа, да променим икономически политики, но докато не се промени съдебната система, ние няма да достигнем одобрени проекти.“
Настоящото предложение за съдия, който да упражнява контрол над главния прокурор, Керемедчиев определи като „паническо решение, за да се отпуши тази задънена улица, тъй като това е един от основните фактори да възстановяваме пари по програми.“
„В момента няма да влязат пари от Европа – 4-те млрд. лева в българския бюджет ще започнат да се изразходват за проекти, които след това ще трябва да получат одобрение и след това да дойде финансирането… Много е възможно някои проекти или цели програми да получат забавяне на възстановяване на средствата или невъзстановяване на средствата заради върховенството на закона.“
Керемедчиев напомни, че подобно спиране на средствата има вече в Унгария след победата на Виктор Орбан на изборите през изминалия уикенд, а са замразени и средства за Полша.
В коментар за покупката на нови изтребители F-16 от САЩ, Керемедичев заяви, че България е „безвъзвратно изостанала“ в модернизацията на въоръжените си сили и едва сега започва да следва пътя на Румъния, която закупи самолети втора ръка за обучение на своите пилоти.
Индиректно войната на Русия е финансирана от европейската зависимост от руски енергийни източници и половинчатите санкции срещу руския енергиен сектор. Европейските лидери не направиха нищо, за да намалят тази зависимост след анексирането на Крим, като тя даже се увеличи – през 2010 г. руският внос е покривал 24% от енергийните нужди на ЕС, а през 2022 г. е достигнал нива от 42%, каза Керемедчиев.
Опитите за бързи действия не могат да доведат до рязко откъсване от тази зависимост, и макар да има заявена готовност от ЕС, и от България, за прекратяване на вноса на руски въглища, газ и петрол и да има начини на диверсификация на доставките, това ще доведе до все още невъзможно за прогнозиране като стойност и продължителност покачване на цените и много сериозна икономическа криза, каза Керемедчиев.
„Европа е икономически колос на глинени крака – Европа плаща за своята отбрана на САЩ, за мигранти на Турция, за своите енергоизточници на Русия. Европа плаща на всички, за да може да бъде един остров на благоденствие, което се видя, че не означава сигурност.“
Русия ще страда икономически години наред, защото санкциите няма да бъдат вдигнати скоро, а е и заплашена от фалит заради замразените средства в чужбина и невъзможността да прави плащания в долари за външния си дълг.
„Санкциите върнаха Русия в 89 година, когато Желязната завеса още не беше вдигната и в СССР нямаше западни стоки – от това страда крайният потребител, тъй като не може да замени доставките на тези стоки и услуги.“
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
