Президентът на Русия Владимир Путин. Снимка: EPA/Sergey Guneyev |
Кой е виновен за войната в Украйна? Отговорът на този въпрос е разделителната линия, която ще определи как да се третира Русия след края на войната.
Германският канцлер Олаф Шолц каза: „[Путин] сам започна тази война, а не руският народ. Само той носи отговорност за нея“. Някои украинци чуват ехото на тези думи в речта на американския президент Джо Байдън във Варшава, който коментира, че „вие, руският народ, не сте наш враг“.
Украински журналисти, изследователи и активисти обаче стартираха кампания #NotJustPutin. Подобни съобщения направи например външният министър на Украйна Дмитро Кулеба, пише Якуб Каленски, старши анализатор в Hybrid CoE в Хелзинки, в анализ за Центъра за европейски политически анализи (CEPA).
И за двете позиции има силни аргументи. Тези, които се опитват да прехвърлят цялата вина върху Путин, искат да направят разлика между него и „обикновения руски народ“, който, според този начин на мислене, може да не иска война. Тези, които живеят под диктатура, не трябва да носят отговорност за действията на диктатора.
Това е аргумент, който е използван и в кампанията EUvsDisinfo. Тогава не е използван терминът „руската дезинформационна кампания“, а вместо това – „кампания за дезинформация на Кремъл“, за да не се идентифицира Путин или Кремъл с цяла Русия.
Същевременно кремълската пропаганда приравнява всяка критика срещу лидера с критика към страната и нацията и често използва думата „русофобия“.
За страни с голямо рускоезично малцинство подобни съобщения могат да помогнат да избегнат отчуждаването на собственото им население, като същевременно дават ясно да се разбере, че подкрепят Украйна. За бъдещите отношения с Русия след Путин тази позиция има очевидни ползи.
Кампанията #NotJustPutin обаче също е солиден аргумент. Често цитираните проучвания на общественото мнение, според които мнозинството руснаци подкрепят войната, може да не убедят всички: при диктатура проучванията на общественото мнение не са надеждни, някои руснаци сами признават, че се страхуват да дадат истинското си мнение на социолозите.
Както подчертава Лев Гудков от Левада център, важното е „съответствието и изразяването на лоялност“, начина, по който хората се държат в публичното пространство, за разлика от начина, по който хората наистина мислят. След като Путин падне, ще има милиони хора, които ще кажат „но ние никога не вярвахме на режима“, точно както се случи след падането на СССР.
Руснаците очевидно не протестират срещу войната, така че да застрашат решението на Кремъл да я води. Освен това има доста доказателства, че много „обикновени руснаци“ наистина вярват на пропагандата на Кремъл, дори когато им се показват данни с доказателства за престъпленията на руската армия в Украйна, включително и от членове на техните семейства.
Отделно прехвърлянето на отговорността само на Путин предлага на руския елит лесен изход от ситуацията: отърваваме се от лидера и се връщаме към обичайния си живот.
Като се има предвид опита на Украйна с нерешителността на Запада към Русия след анексирането на Крим и първата инвазия в Украйна през 2014 г., не е трудно да се разбере страхът на Киев, че Западът ще грабне първата предложена маслинова клонка, макар и слаба. Украинците се чувстват тласкани от западните партньори към всякакъв вид мир, дори ако това е по-подходящо за Русия за тяхна сметка.
Такова бързо връщане към обичайния живот не само би разгневило много украинци, които искат справедливост за престъпленията, които руската армия е извършила в тяхната страна, но и би било опасно за бъдещето. Както наскоро писа Еерик-Нилес Кроос (подобна теза се защитава от Гари Каспаров в „Winter is Coming“ и от Кийр Джайлс), неуспехът да се накажат миналите престъпления на Кремъл е основна причина, която го насърчава да извърши нови.
Вменяването на вината само на Путин не отчита онези, които го поставиха на власт. Путин не би могъл да стане Путин на 2022 г. без хиляди помощници: без организираната престъпност от Санкт Петербург и от КГБ; без цялото правителство и нагласена съдебна система, която унищожи всеки критик на Кремъл през годините; без тези, които убиха Анна Политковская, Александър Литвиненко, Борис Немцов и много други.
Путин не би могъл да стане днешният Путин без хилядите главорези в службите на Кремъл, които бият и затварят всеки, който протестира срещу несправедливостта; нито без хилядите пропагандисти и цензори, които гарантират, че няма да има твърде много протестиращи. Той не би могъл да стане Путин на 2022 г. без армията да извърши военни престъпления много преди 2022 г. (войниците не са длъжни да се подчиняват на незаконни заповеди, това е техен избор) и без тайните служби да ликвидират противниците на Путин както в Русия, така и в чужбина.
Той не би могъл да се превърне в днешния Путин без агентите, сътрудниците, спътниците и полезните идиоти извън Русия, които помогнаха на него и обкръжението му да перат мръсни пари и да насърчават дезинформационните кампании, водени от Кремъл, чрез разпространяването им от политици и влиятелни лица на Запад.
За да бъде въздадено правосъдие, ролята на всички тези хора трябва да бъде посочена, както и да се преследват в съда, когато е подходящо, различни престъпления. Това биха били процеси, които не се различават от тези в Нюрнберг предвид престъпния характер и дълголетието на режима на Путин.
Ако справедливост не бъде въздадена, може да е само въпрос на време да се изправим пред друг диктатор на Кремъл, който твърди, че падането на путинизма е най-голямата геополитическа катастрофа на 21-ви век, както и да заяви, че той има правото да решава кои нации и кои хората имат право на съществуване.
#NotJustPutin представлява по-добър подход за избягване на поредната итерация на силния човек на Кремъл, който се стреми да разруши основания на правила ред. Остава да видим дали Западът ще има мъдростта да избегне повторение на минали грешки и да признае, че истинската промяна сред руския елит е най-добрият начин за укрепване на украинската демокрация и безопасността на Европа.
