Модернистичен офис в споделено работно пространство. Мирише на току-що приготвено кафе. Млади хора, облечени в дънки, ризи, рокли, фланелки, бързат от среща в среща. Много са насядали пред мониторите. На фон тихо се чува музика. Някои от работещите са дошли с домашните си любимци на работа.
Нищо не го подсказва, но това е фронт. На този фронт оперира част от дигиталната армия на Украйна. Всичко се случва на 10-ина минути от центъра на София.
„Ние сме част от киберфронта, IT армията на Украйна. Ние работим заедно с министъра на дигиталната трансформация Михайло Федоров. Голям пич, познаваме се с него. Буквално се борим срещу врага и прилагаме всички методи, които да му въздействат“.
Това разказва Генадий Воробьов, който е изпълнителен директор на Netpeak България и част от ръководството на цялата група на Netpeak, която оперира в три страни. Компанията се занимава с дигитален маркетинг, а нейни клиенти са големи мобилни оператори, вериги магазини, автомобилни марки и други.
До 24 февруари компанията извършва обичайната си дейност, но с нахлуването на руските войски в Украйна всичко се променя. Сега 100 от общо 900-те ѝ служители са ангажирани с войната за умовете и сърцата на хората в Русия, Украйна и други страни, които, по думите на Генадий, са попаднали в „капана на пропагандата“.
Netpeak, заедно с други компании, откликва на призива за помощ от страна на украинското правителство. От фирмата се включват доброволно, а основната им задача включва разпознаването на проблеми в комуникацията, разработването на стратегии и създаването на продукти, които да подпомогнат отбраната на Украйна.
Какво точно правят
„Например преди няколко дни излезе кампанията на Володимир Зеленски „ArmUkraineNow“. Тя е за призив към САЩ и страните членки на НАТО, а и други, за предоставяне на въоръжение. Основната задача е Украйна да получи оръжие, обаче това не зависи само от хората в социалните мрежи, а например от американските сенатори. Затова ние казахме – „има информация, но тя не стига до правилните хора“, разказва Генадий.
Част от решенията, които Генадий и колегите му предлагат, са били за директна връзка със сенаторите от САЩ и политиците от другите страни, която да провокира необходимия резултат.
Изпълнителният директор на Netpeak България напомня и за още един елемент, който отличава войната в Украйна и по-точно реакциите срещу нея – начинът, по който реагират стотици бизнеси и оттеглянето им от Русия. По думите му, това не е случайно и заслуга има цялата IT армия, която обединява множество доброволци, на „множество фронтове“, оглавявана от Министерството на дигиталната трансформация на Украйна.
„Понякога пишем и текстове за туитове, които впоследствие излизат от името на министъра. Защо? Защото едно е да кажеш на изпълнителния директор на някоя компания „Спри да работиш в Русия“, друго е това да е публично. Напиши един туит от 140 символа на английски, тагни акаунта на компанията и го пусни“, казва още Генадий.
За него войната е още по-лична, защото той е бесарабски българин. Родното му село се намира в югозападната част на Украйна. Той пристига в България през 2003 г. Започва да учи информатика и математика, а по-късно и „чиста“ математика в Шумен. Казва, че е много благодарен на възможностите за бесарабски българи като стипендии, общежития, поемане на такси.
„Всичко това, което го има тук, България е допринесла, тя е допринесла да съществува Netpeak България“, казва Генадий.
Заради близките там
Той казва, че е от щастливците, които нямат роднини, загинали от началото на конфликта. Негов близък, обаче, е един от пленените при руската атака на остров Змийски в началото на войната, в която участва потопеният руски крайцер „Москва“. Той и до момента е пленник и се намира на полуостров Крим. Единствената връзка е по телефона от време навреме, колкото роднините да разберат, че той е жив.
Жертвите обаче присъстват и в неговия живот. Негов колега от Netpeak в Украйна, който е бил мобилизиран в началото на март, е убит на фронта преди две седмици. Убитият преди дни бесарабски българин Иван Минков е родом от съседното село, от което е Генадий.
Част от „информационния фронт“ в София е и Дария. Тя е украинка, която от близо пет години живее в България. Женена е за бесарабски българин и до скоро е била в майчинство. От началото на войната част от работата ѝ е свързана и с кампании в България, като тези на посолството на Украйна. Усмихната е, но гласът ѝ се разтреперва, когато говори за случващото се в родината.
„Аз се занимавам с рекламни стратегии в различни дигитални източници. Помагаме в това да въвличаме по-голяма аудитория, например със събирането на помощи или организацията на събития“, казва тя.
Дария казва, че не прави всичко това, просто защото е украинка, или просто защото фирмата ѝ е ангажирана с това
„Дори да не бях украинка, последните събития ми попаднаха в сърцето. Аз се радвам, че работя в компания, в която шефът ми споделя същите ценности като мен. Помощта просто може да бъде различна – някои помагат в центрове, някой дава жилище за бежанци, а аз помагам със своята работа. Ако всеки помага по своя начин, това може да помогне за доброто на други хора“, казва тя.
Netpeak се оказва подготвена за инвазията, тъй като месеци преди тя да се случи, разработва специален протокол с конкретни стъпки за преместването на служители, които искат да избягат при военни действия. Благодарение на този механизъм 30 служители, заедно с близките им, вече са се прехвърлили в България, където работят.
Хората от Netpeak са и част от тези доброволци, които се включват в създаването на ситуационния център „Отворени врати за Украйна”.
Във фирмата се занимават с дигитален маркетинг и точно това считат като част от приноса си срещу руската пропаганда. Тяхната работа е свързана с информационни кампании, насочени основно към руските граждани. С тях те показват реалните събития, изпращат проверена информация от сигурни източници, което е отговор на налаганата от Кремъл цензура.
Само в първите няколко дни на войната част от материалите, които те изготвят и разпространяват, получават 93 милиона гледания. До края на март гледанията са вече 600 млн. Въпреки че достъпът за много от социалните мрежи в Русия беше премахнат или ограничен, от компанията успяват да достигнат до хората, които използват VPN (виртуална частна мрежа), или руските социални мрежи като Yandex, Вконтакте, Одноклассники, както и все още работещите Tik-Tok, Telegram и други.
„От страната агресор имаме една много добре планирана комуникационна стратегия – пропаганда. Те се занимават с това дълги години. Но това, което правим, със сигурност никой в Русия не е очаквал да се случи. Слава богу Путин е далеч от интернет, не разбира как работи“, казва Генадий.
Една от кампаниите е свързана с провокирането на майките на руски войници. Целта е те да бъдат запознати с това, което се случва на фронта, така че да накарат синовете си да не се включват във военните действия. Друга кампания показва състоянието на управлението в страната, репресиите финансите и т.н.
Сред фирмите, които са част от групата на Netpeak, има и такава, която е развила приложение, с което могат да се проверяват баркодовете на всички стоки. Освен съдържанието от фирмата надграждат и модул, с който може да се провери дали продуктът е произведен от компания, която все още оперира в Русия. Така потребителите могат да решат да не си купуват стоката на тази компания.
Въпреки че фактически работят срещу Русия, според служителите в Netpeak, няма причина те да се притесняват. Генадий кара из София с украинското знаме, закачено на колата си. През смях той разказва как преди няколко седмици някой е наплюл стъклото, което „досега не ми се беше случвало“.
Според него в България има едно гласовито малцинство и по-тихо мнозинство, което ясно се е видяло в разликата в подкрепата на„протестите на „Възраждане“ и двете мирни шествия, които привлякоха „толкова хора, че не можеш да ги преброиш“.
„Проблем има примерно с всичките глупости за репресиите срещу бесарабски българи, как са били заставяни да воюват и т.н. Това цялото е „bullshit” (глупости)”, казва още Генадий.
Той е наясно и че неговата битка няма да свърши скоро, дори стрелбата на фронта в Украйна да бъде прекратена. Според Генадий винаги ще съществува опасност, докато в Русия управлява този режим.
„Аз трябва да защитавам, доколкото мога, моите близки, приятели, партньори, които не са никак малко като хора, и донякъде самата държава. От друга страна щом имам възможност да се боря с този режим, искам да се боря това да не се повтори, защото някъде може да се повтори пак, защото какво пречи същото да се случи утре дори и тук?“
