Снимка: Qilai Shen, Bloomberg |
Още преди началото на пандемията Китай беше в центъра на световната криза с раждаемостта, но през последните две години проблемът става по-сериозен, пише Financial Times, цитирани от Bloomberg TV Bulgaria.
Коефициентът на раждаемост на Китай е паднал с 30% между 2019 година и 2021 година, което е най-големият спад в рамките на две години от времето на големия глад в страната между 1959 година и 1961 година. Едва 10,6 милиона бебета са се родили в Китай през 2021 година, което е най-ниската стойност от началото на събирането на статистички данни през 1949 година.
Джон Уилмот, председател на агенцията на ООН за населението, казва, че спадът в ражданията през 2020 година „не се вписва в нормалните сезонни изменения в раждаемостта“ и ясно показва ефектът на пандемията върху тях. Все още се усещат смущения, причинени от вируса, включително в градове като Шанхай, където са наложени строги ограничения като част от политиката на Пекин за „нулев Covid“.
Според редица анализатори Китай се движи на ръба на демографска криза. Десетилетия на стриктен контрол по раждаемостта в комбинация с навлизането на жените във висшите учебни заведения и на ръководни постове, са променили изцяло отношението към отглеждането на деца.
„Китай е в пълна демографска катастрофа“, коментира и Даръл Брукс, автор на книгата „Празна планета“, която е посветена на проблема със спада на населението в световен мащаб.
Специалисти предупреждават, че ако тази тенденция не се промени населението на страната може да намалее наполовина до края на този век – от 1,4 милиарда души до 730 милиона, според данни на изследване на The Lancet. Това създава и политически затруднения за Пекин – как да плати за растящите пенсии и здравни разходи на възрастните хора с данъците на намаляващото население в трудоспособна възраст.
Експертите смятат, че икономическата несигурност заради пандемията е накарала някои двойки да отложат или да се откажат от брак и деца. Записан е спад от 12% в броя на сключените бракове, които са паднали до 8,13 милиона през 2020 година. Това ще повлияе на раждаемостта, тъй като извънбрачните деца са рядкост в Китай.
В момента китайските власти се борят със скока на заразени от Covid чрез строги затваряния на градове из цялата страна, включително Шанхай. Йи Фусиан от Университета „Мадисън“ в Уисконсин, смята че политика на „нулев Covid“, следвана от правителството, ще засили тенденциите за ниска раждаемост и малък брой сключени бракове и през тази година.
„Много млади двойки се плашат от бременност и деца понеже ограниченията в Китай са твърде строги“, казва експертът. „Целият блок или квартал могат да бъдат затворени без предупреждение ако се съобщи за нов случай на заразен“, добави той, като поясни че това създава стрес за бременните жени, които имат нужда от лесен достъп до медицинска помощ.
Но резкият спад в ражданията е започна преди пандемията и се дължи до голяма степен на строгите политики на Китай за контрол на населението. Политиката, ограничаваща семействата до едно дете, която беше наложена през 1980 година, намали сериозно броя на ражданията.
Пекин се отказа от тази политика през 2016 година, но това не промени демографските тенденции. Броя на новородените спада с всяка изминала година.
„Това е буря, която се засилва и през последните няколко години набира скорост“, каза Уан Фен, експерт по демографските процеси в Китай от Университета „Ървин“ в Калифорния. Той смята, че „историческият багаж“ на тази политика е направил така, че китайските семейства са свикнали да имат само по едно дете.
В резултат на това повечето китайски семейства имат структура „4-2-1“. Родители, които нямат свои братя и сестри, се грижат за две двойки баби и дядовци и едно дете, разказва Йи, който е дългогодишен критик на политиката за едно дете.
„Китайското общество се е адаптирало към семейна структура с едно дете“, каза Йи.
Високите цени на жилищата и разходи за образование на децата правят създаването на голямо семейство трудно достижимо. Има силни икономически фактори, които принуждават хората да имат по-малко деца. „Бремето да се грижиш за четирима възрастни означава, че домакинствата нямат достатъчно средства да отгледат повече от едно дете“, смята експертът.
Политиците се опитват да увеличат раждаемостта. Миналата година нов закон промени максималния брой деца на семейство до три. Предлагат се и допълнителни стимули за родители с повече от едно дете, включително парични помощи и удължено майчинство. Техните усилия обаче нямат ефект – много китайци се притесняват и, че работодателите им няма да погледнат добре на увеличаването на семействата.
Лу Пин, китайска активистка и феминистка, смята, че политиките за окуражаване на раждаемостта чрез парични помощи не адресират истинската причина жените да не желаят повече деца. „Дискриминацията срещу младите майки на работното място трябва да бъде премахната, за да могат жените да са сигурни, че майчинството няма да повлияе на кариерата им“, каза Лу.
Но дори по-голямото равенство може да не бъде достатъчно да спре демографският срив на Китай, предупреждават експерти.
„На жените им е повтаряно цял живот, че трябва да имат по-малко деца“, смята Йи. „Тези втълпени вярвания не могат да се променят изведнъж чрез държавна политика“.
