Илиян Кузманов: Как да постигнем изкуплението – уроците като максимално щастие

„Независимо какво ми се случва, се опитвам да извлека максимум удоволствие, без значение в каква ситуация попадам. Дори да зная, че резултатът няма да бъде положителен за мен, аз си доставям удоволствие от самата ситуация. Това е начин на мислене“, заяви журналистът, писател и предприемач Илиян Кузманов в „Денят ON AIR“.

Той посочи, че ние постоянно очакваме някакви неща и постоянно очакваме нещо хубаво да ни се случи. По думите му имаме квалификации за хубаво и за лошо, но когато имаш такъв модел, се получава дисбаланс, защото животът е непредсказуем.

„Какво празнуваме на Великден? Много пъти съм си го задавал този въпрос. Ние виждаме един празник, но не поглеждаме в същността на този празник. В крайна сметка празникът е за един човек, който остава сам и всички се отказват от него. В един момент дори и той загубва вярата в Господ и се обръща към него и го пита „Защо ме остави?“. Въпреки всичко той продължава“, коментира Кузманов пред Bulgaria ON AIR.

Писателят добави, че не се замисляме какво празнуваме, но според него това замисляне не трябва да  е свързано с вина, а да разберем, че човек може да не бъде успешен, според критериите на много хора.

Според него Бог не чертае планове за хората и не ги дели на добри и лоши, а ни е дал свободата да грешим, да поправяме грешките си и да продължим. Гостът обърна внимание, че социалната дейност носи удоволствие. Кузманов добави, че за него уроците са вникване в себе си и търсене в максималното щастие.

„А как когато сме забравили себе си, можем да обичаме другите? На първо място трябва да разберем себе си и това е другият път навътре към нас, преди да стигнем до някой друг. Ние сме щастливи, когато и другите са щастливи. Очакванията и страхът от провала са голям бич. В християнството имаме изкуплението, което е едно от най-хубавите неща. Да, ние сме дарени с възможността да направим грешка и да я изкупим. Да направим нещо добро след това, това е хубавото“, подчерта Кузманов.

Той отбеляза, че трябва да се научим да казваме малко повече „благодаря“ и тогава ще получим и прошка.

„Прописах в Азия на някакви много красиви места. Да, местата са ми повлияли. Забелязвам, че когато съм на такива места, изпитвам голямо щастие и пиша по-красиво. В България станах журналист и започнах да пиша неща, които са по-различни от това, което пиша“, сподели писателят.

Гледайте целия разговор във видеото.
 

https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!