Те нарекоха позицията му за Украйна позорна, а той ги посочи с пръст като „шарлатани“. Размяната на остри реплики между премиера Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев от една страна, и президента Румен Радев от друга, не може да остане незабелязана. Вече четем и слушаме за „скандал“, а медии и коментатори говорят за „война между институциите“.
Изострянето на тона обаче не е просто разправия между хора с власт, а е израз на започналото голямо политическо разделение. Става дума за две коренно различни разбирания за ситуацията в момента и за различни визии за бъдещето.
Първото различие е по един въпрос, който от десетилетия изглежда решен – този за западната принадлежност на България. Но случаят „Украйна“ навежда на други мисли. Политически анализатори вече коментират, че тази принадлежност ще трябва наново да се потвърди „в следващите година-две“.
Румен Радев е против това България да окаже военна помощ на Украйна, която беше нападната от Русия на 24 февруари. Според него така София ще бъде „въвлечена във войната“. Кирил Петков и Асен Василев подкрепят военната помощ, защото искат България да е „от правилната страна на историята“ и да помага „агресорът да не напредне“.
Проблемът в позицията на Радев е, че тя стъпва на фалшиви тези, коментира Даниел Смилов. Предстои „преосноваване на Запада“, което включва „радикално разкачване от Русия“, коментира Владимир Шопов. Той вижда атаката на Радев и активизирането на други политици като „първите залпове“ на съпротивата срещу принадлежността на България към Запада.
Война на думите: от „позорна“ до „шарлатани“
От самото начало на руската война в Украйна президентът Румен Радев е против изпращането на военна помощ. В поредица от изказвания той използва израза „въвличане във войната“, което според него ще се случи, ако правителството изпрати военна помощ.
Всички държави от НАТО, без България и Унгария, изпращат военна помощ на Украйна, но нито една от тях не е станала част от войната.
Три от общо четири политически сили в правителствената коалиция подкрепят изпращането на оръжия. „Продължаваме промяната“, чиито съпредседатели са Кирил Петков и Асен Василев, зае тази позиция след първоначални колебания. От самото начало „Демократична България“ настоява за решение за военна помощ за Украйна, а по-късно към това се присъедини и „Има такъв народ“.
В изолация остава само БСП, чиято председателка и вицепремиер Корнелия Нинова също е против военната помощ с аргумента, че това ще въвлече България във война. Това е същата позиция като на президента Радев.
Тя е позорна, защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи.
На 27 април вицепремиерът Асен Василев нарече позицията на Румен Радев „позорна“.
„Тя е позорна, защото в нея имплицитно стои разбирането, че Русия ще победи в този конфликт и е добре и нормално да победи в този конфликт“.
Няколко дни по-късно, на 1 май, президентът Румен Радев отговори с обръщение срещу политическите „шарлатани“. Той не спомена имена, но отново говори за „въвличане във война“, а намеренията за предоставяне на военна помощ на Украйна нарече „милитаристките призиви“.
„Да не допуснем страстите от войната да се пренесат у нас. Да не търпим политически шарлатани да ги разпалват за своя употреба“, каза Радев.
Няколко часа по-късно премиерът Кирил Петков беше попитан в студиото на бТВ какво би казал на Радев.
„България трябва да е от правилната страна на историята, а българският интерес е да не се навеждаме“, каза премиерът.
Както и да продължи тази размяна на реплики, разделението вече е видно. И докато досега Румен Радев критикуваше правителството за конкретни персонални решения или уволнения на назначени от служебните правителства кадри, то този сблъсък е по геополитическата ориентация на България.
Новата разделителна линия
Руската инвазия в Украйна провокира процес на „преосноваване на Запада“, което включва в себе си „радикално разкачване от Русия“ и по икономическа, и по енергийна линия, каза в интервю за Свободна Европа политическият изследовател Владимир Шопов.
Западът наложи безпрецедентни санкции на Русия заради инвазията в Украйна. В опит да заобиколи санкциите Москва едностранно настоя за нов модел на плащане на газа, който беше отхвърлен от ЕС. На 27 април „Газпром експорт“ спря да изпълнява договорите си и прекрати доставките на газ за България и Полша.
Правителството каза, че е осигурило алтернативни доставки и потреблението на газ в страната ще бъде гарантирано. Последва атака от вицепремиерката Корнелия Нинова от БСП, която заедно с лидери на работодателски организации настоя за преговори с „Газпром„, приемане на техните условия и продължаване на доставките както досега.
В същото време в България беше обявено създаването на три нови партии, които се обявяват за „неутралитет“. Тази дума се използва като аргумент срещу подкрепата за Украйна, а на организиран в София протест „за неутралитет“ се вееха руски знамена.
На 5 май бившият премиер и военен министър Стефан Янев учредява партия „Български възход“, която е „за суверенитет“. Бившата социалистка Мая Манолова създаде партия „Изправи се България“, която се обяви срещу правителството, защото „прави сделки с оръжия на тъмно“. Бивши кадри от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“създадоха партия „Развитие„, която също е за „неутралитет“.
Предстои консолидиране на проруския лагер.
Всички тези действия Владимир Шопов нарича „първите залпове“ и очаква консолидация на проруските партии и кръгове в България.
„Това са първите залпове на консолидирането на антизападната общност. Предстои консолидиране на този лагер и предстои сериозна битка“, каза Шопов.
Прогнозираното от него „преосноваване на Запада“ изглежда така – първо, разширяване на Запада като политическа общност; второ, нова стратегическа концепция на НАТО, която ще бъде за глобална сигурност; трето, икономическа промяна със завръщането на производства в западните страни.
„Идната година-две ще трябва да си препотвърдим западната принадлежност и ако не се създаде прозападно мнозинство, ще бъде много трудно“, каза още Шопов.
Преподавателят по политически науки в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Даниел Смилов каза, че цялата теза на президента Радев за Украйна се базира на „три фалшиви кита“.
„Първата фалшива теза е, че ако пратим оръжие, ставаме част от конфликта. Половината свят праща оръжие и не е част от конфликта. Втората фалшива теза е, че българският интерес е тази война да спре максимално бързо с капитулация на Украйна. Третият фалшив кит – твърди се, че ние не изпращаме военна продукция, а всъщност реалността е друга“, каза Смилов пред БНТ в понеделник.
България официално не изнася оръжие за Украйна, но доставките на българско оръжие са факт. Поръчките към българските военни производители са се увеличили в пъти. Продукцията заминава за Полша и Чехия, а оттам – към украинска територия.
Украйна е поискала от България да ремонтира повредена руска военна техника, а не доставки на оръжие, каза премиерът Кирил Петков в неделя, няколко дни след посещение в Киев и среща с украинския президент Володимир Зеленски.
Предстои Народното събрание да даде мандат на правителството за военно-техническа помощ за Украйна.
„Българският интерес е да сме част от Европа и българският интерес е да помагаме агресорът да не напредва. Не искаме да виждаме след Украйна [нападната] Молдова. Не искаме да виждаме след Молдова конфликт и в Румъния“, каза Петков.
