Снимка: Bloomberg L.P. |
След като новият финансов отчет на Tesla окупира медийните заглавия в средата на април, една потенциално ключова технология в рамките на глобалната автомобилна индустрия остана извън светлината на прожекторите, пише Ройтерс.
Глобалният пионер при елкетромобилите разкри, че половината от превозните му средства, които е произвел през първото тримесечие, са били оборудвани с литиево-желязо-фосфатни (LFP) батерии – по-евтин аналог на тези, които използват никел и кобалт.
Тази новина, която беше засенчена от приходите на електромобилния производител в размер на 19 млрд. долара и победата на Илон Мъск по отношение на Twitter, бележи първия път, когато Tesla предоставя подробности относно състава на своите батерии.
Концернът сигнализира, че клетките, базирани на желязо, вече започват да се налагат в глобален план в момент, когато никелът става жертва на войната в Украйна, а кобалтът се избягва поради нарушаването на човешките права при добива му в Африка.
Но Tesla не е единственият автопроизводител, който залага на LFP батериите. Технологията набира популярност и в Китай, в Европа и в други части на света. Над дузина други компании обмислят да изградят фабрики за производство на решения, базирани на желязото, през следващите три години.
„Мисля, че LFP батериите започват нов живот“, коментира Муджиб Иджаз, основател на стартъпа за батерии Our Next Energy, който проучва изграждането на фабрика САЩ. „Те имат ясно и дългосрочно предимство за индустрията на електрическите превозни средства“, добавя Иджаз.
Той работи в тази област достатъчно дълго, за да види, че тази технология, която не успява да се наложи в Америка преди десетилетие, вече набира нова инерция. Иджаз работи в близкото минало като главен технологичен директор в базираната в Мичиган A123, един от първите пионери на LFP технологията, който фалира през 2012 г., след което е придобит от китайска компания.
Иджаз и други застъпници на LFP батериите се позовават на относително голямото изобилие и по-ниските цени на желязото като ключов фактор, който започва да надделява над недостатъците, възпрепятстващи приемането на LFP клетките в световен мащаб – те са по-големи и по-тежки и като цяло имат по-малък капацитет за съхранение на енергия спрямо никел-кобалтовите клетки, което означава и по-малък пробег.
LFP химията представлява само 3% от батериите, използвани в елкетромобилите в САЩ и Канада през 2022 г. и 6% от тези в Европейския съюз (ЕС), докато никел-кобалт-мангановите (NCM) клетки представляват останалата част от пазара, според данни на Benchmark Mineral Intelligence ( BMI).
Надпреварата в тази сфера е много по-ожесточена в Китай, където LFP технологията има дял от 44% спрямо 56 на сто за NCM клетките.
И докато западните производители на LFP клетки трябва да извървят дълъг път, за да се наложат на пазара, китайските компании се радват на около 90-процетен дял на пазара на този вид технология.
Основната и краткосрочна загриженост на въпросните западни компании, според директорът по данните в BMI Каспар Роулс, е продължаващата зависимост от китайските доставчици на суровините и материалите, необходими за изграждането на LFP клетки.
Това решение съдържа повече литий от конкурентните NCM клетки, а индустриалните експерти изразяват опасения, че историческото предимство на батериите, базирани на желязо, да са по-евтини за производство, може да ерозира и дори да изчезне заради нарастващите цени на метала.
Tesla използва LFP клетки в някои базови, произведени в САЩ, версии на своя Model 3 от миналата година, разширявайки използването на технологията извън Китай, където преди около две години започна да използва тази технология, произведена от китайската фирма Contemporary Amperex Technology Co. (CATL), най-големият производител на батерии за електромобили в света.
