На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка.
Преподобната Параскева (Петка) Епиватска Българска, живяла в X-XI век. Тя била родом от Епиват (Тракия) от родители българи.
Животът й и посмъртните чудеса вдъхновено е описал св. патриарх Евтимий.
От 1238 г. до падането под турско робство светите й мощи са почивали в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново.
След вековни странствания през 1641 г. те били положени в катедралата в Яш (Северна Румъния) и са днес място на поклонници от цял свят.
Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството.
От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове.
На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.